“Последният сигурен факт свързан с Холокоста е, че е забранено да се съмняваш дали го е имало”
Наум Голдман, многогодишен председател на Световния еврейски конгрес, в своята книга “Еврейският парадокс” пише:
“Без германските компенсации, изплатени през първите 10 години след основаването на Израел, държавата ни не би могла да развие и половината от съществуващата инфраструктура: целият железопътен парк, всички кораби, всички електростанции, голяма част от промишлеността – всичко това имаше германски произход.”
До 1992 г. Германия е изплатила на Израел и на различни еврейски организации /само по официална статистика и без да се смятат безплатните масови доставки на различни стоки/ 85,4 милиарда марки.
Парите, вечната еврейска цел. После дошли и другите облаги. Световното съчувствие към “пострадалия народ” /то вече е на изчерпване/, преследванията за проповядване на “антисемитизъм” /докато не се замислихме какво значи думата/ …
Някои от темите, които изследват ревизионистите:
– Броя на евреите в Европа по време на 2 св. война не намалявал, а се увеличавал. Цифрата 6 млн. набъбвала през времето. Самите еврейски организации говорили за 2 милиона чак до края на 50-те години. После станали изведнъж 6 млн.
– По цял свят има газови камери – по затвори и военнопленнически лагери. Имало ги е и още през І св. война в Щатите. Почти всички са служили за обезпаразитяване на затворници. В САЩ са били използвани също и за екзекуции на хора, но са били херметически затворени.
– Газът „Циклон Б“ е с подобно предназначение – срещу инсекти и паразити. Дори не е боен отровен газ. Той е по-подходящ за селското стопанство, отколкото за убиване на хора. Да се избиват хора с „Циклон Б“ е … трудно. Той може да отрови човек, ако е в големи дози. Но ако се използва в такива смъртоносни дози, камерите трябва да са херметизирани, за да не се изтровят и надзирателите. Камерите за обезпаразитяване в концлагерите не са херметизирани за такива количества газ, твърдят ревизионистите, след проучвания.
– Ако Циклон Б се използва в такива дози, че да трови хора, неизбежно остават наслоения по стените на камерата, които могат да се открият и след години. Ревизионистите са изследвали някои концлагери със съответната апаратура и не са открили такива наслоения по стените на камерите. Изводът им е, че в немските концлагери Циклон Б е бил използван за това, за което се използва по предназначение – за обезпаразитяване на лагерниците.
– С тази функция са и крематориумите – епидемии винаги се появяват при много хора на едно място. За да се овладеят по-бързо труповете трябва да се изгарят.
– Известно е едно цялостно изследване за Нюрнбергския процес, проведено от Червения кръст. Ето историята му:
За процеса победителите поръчват проучването на германските лагери на Червения кръст, а целта е цифрата на загиналите да се завиши колкото може повече. Комисия на Червения кръст от над стотина членове от различни държави провежда разследване в лагерите в продължение на няколко месеца. Излизат със следните резултати:
Всички загинали в лагерите са между 250 и 300 хиляди души. От тях евреи са около две трети. Победителите на процеса не остават доволни от резултатите, въпреки неимоверното завишаване на цифрите – и скриват доклада на Червения кръст. Той е публикуван години по късно от историци ревизионисти.
Полски граждани и германски войници.
ИЗ “ИЗМАМАТА ХОЛОКОСТ” от Юрген Граф
Юрген Граф
– При нито една аутопсия на концлагерист не е установено умъртвяване с
газ като причина за смъртта.
– В нито един от основните трудове от литературата върху Холокоста не се
намира и една единствена скица от нацистка камера, в нито един от тях не
се загатва дори как са функционирали тия ужасни машини за убийство. Ако
се прочетат десет, двадесет или сто Холокост -„тухли”, ако се прочетат
дузини или стотици „спомени на преживели”, никъде не се намира
техническо описание на газовите камери!
Диетлиб Фелдерер – швед от австрийски произход (религиозен активист и учител по музика), започва да изучава германските концентрационни лагери, издирвайки сам, в качеството си на „свидетел на Йехова”, съдбата на своите 60 000 убити от нацистите едноверци. В продължение на многогодишното си изследване той установява, че нацистите не са убили 60 000 „свидетели на Йехова”, а точно 203. На терена на „лагерите за унищожение” той прави 30 000 фотографии, подлагайки крематориумите и „газовите камери” на подробно изследване. Фелдерер идва до извода, че „газовите камери” никога не са могли да функционират, че „свидетелските показания” за умъртвяване с газ представляват непрекъснат низ от безумия и, че с приписваното на крематориумите работно натоварване те не биха могли да се справят при никакви обстоятелства, дори не и приблизително. Като наказание за своите проучвания, той се озова зад решетките и бе принудително психиатрично изследван по съветско-комунистически маниер.
Американските газови камери
Французинът Роберт Форисон, професор по литература и текстуална критика, тръгва от убеждението, че всяко сериозно изследване върху проблема за газовите камери трябва да започне с изследване на техниката за умъртвяване с газ и на употребявания за масово убийство инсектицид Циклон-Б – „Исках да науча как в САЩ се извършват екзекуции с газ. Установих, че в почти всички случаи се използва циановодород.”
Екзекуцията с газ е един твърде комплициран процес. Подготовката за екзекуция, самата тя, както и почистването на камерата на смъртта след нейната употреба, траят много часове. Например в затвора в Балтимор – щата Мериленд, целият „ритуал” обхваща ни повече, ни по-малко от 47 етапа, някои от които са твърде сложни.
Не е чудно, че все повече американски щати се отказват от този абсурдно скъп, сложен и опасен начин за екзекуция и го заместват с друг – смъртоносна инжекция.
Циклон-Б и германските дезинфекционни камери
Инсектицидът Циклон-Б се използва и до днес за дезинфекция на силози, кораби и т.н.
По време на Втората световна война той намира приложение в много концентрационни лагери, а също и в такива, за които никой историк не би твърдял, че там са съществували газови камери за екзекуция. Изчислено е, че дрехите на около 25 милиона души са били очистени от въшки с Циклон-Б. Това санитарно мероприятие несъмнено е спасило стотици хиляди от петнистия тиф, между които не малко концлагеристи-евреи.
Качествата на Циклон-Б правят свидетелските показания за умъртвяване на хора с него абсурдни…
Природните закони не са ли били в сила между 1941 и 1944 година?
В Биркенау на една табела е описано как са извършвани масовите убийства – до 2000 души били наблъскани в „газовата камера” и умъртвявани чрез хвърлян вътре Циклон-Б; след това труповете били прехвърляни в намиращия се над „газовата камера” крематориум и изгаряни.
Газова камера в Аушвиц
– Никой нормален архитект не би построил крематориум, както и газова камера, в същата постройка, в която посредством експлозивен газ се извършва масово убийство. Наистина, експлозивността на Циклон-Б не е особено висока, но само заради латентната опасност от експлозия, която дори би произлязла от обгазените с Циклон-Б трупове, е свидетелство за само убийствена лудост.
– Съгласно Хес, специалният взвод влиза в камерите половин час, според Мюлер дори само няколко минути след масовото убийство, нахвърляйки се на труповете, за да им вземат пръстените (Хес), за да им събличат дрехите (Мюлер) и отрежат косите (Врба). Това би било само убийствена акция от най-чиста проба.
– „Газовите камери” в Освиенцим разполагат само с една примитивна вентилационна система, така че газовите маски не биха били достатъчни за хората от специалния взвод, още повече, че отровата по труповете на убитите, върху които специалният взвод започва да работи, действа също така смъртоносно, тъй като тя именно прониква и през кожата. При това, специалната команда не е носила противогазови маски; според Хес, те пушели, докато извършвали своето отвратително занимание.
Те пушели! В средата на експлозивен газ!
– Крематориум-П и Крематориум-Ш са имали по 15 пещи, останалите по-малко. Кремирането на един труп трае, също както и в повечето използвани днес крематориуми, около час и половина. През 1944 г. кремирането сигурно не е протичало по-бързо. Ако за шест часа в 15-те пещи са били изгорени 60 трупа, то още 1 940 убити лежали в помещението с „душовете” и следващите 2 000 обречени на смърт отдавна чакали нетърпеливо да им се разреши да влязат вътре!
– Като оставим настрана най-модерните днес използвани крематориуми, работещи 24 часа, и които могат да изгорят по един труп на час, според мнението на специалисти по кремация използваните тогава крематориуми са могли да кремират не повече от 5 трупа на ден. Обаче съгласно нашите „историци”, в Биркенау са били убити около един милион души (преди се говореше за три до четири милиона).
Къде са изгорени останалите трупове?
Съгласно защитниците на Холокоста – в ями! Тази история е още една физическа невъзможност, защото изгаряне в яма е единствено възможно при използването на безкрайно много време и гориво, поради недостатъчния приток на кислород. Преди построяването на крематориуми труповете на жертвите от епидемии биват изгаряни на клада. Измислените от екстремистите „ями за изгаряне” са просто глупост…
Измислиците на свидетелите
Франк Валус
През 1974г. Симон Визентал (известен преследвач на нацисти) установи, че щатският гражданин от полски произход Франк Валус по време на войната, като слуга на германските палачи, е извършил крещящи до небето позорни престъпления към евреите. Така Валус бе изправен пред съда. Не по-малко от единадесет еврейски свидетели твърдяха под клетва, че Валус по зверски начин убил една старица, една млада жена, няколко деца, както и един инвалид. Валус, пенсиониран фабричен работник, направи 60 000 долара дългове, за да финансира своята защита. Накрая му се отдаде да получи документи от Германия, доказващи, че по време на цялата война въобще не е бил в Полша, а в едно селско имение в Бавария. Така обвинението се срина. Благодарение на Визентал, Валус бе финансово разорен, остана обаче на свобода.
Франк Валус
Атакуван седем пъти от еврейски атентатори, почти убит при атака със сярна киселина. Загубва американското си гражданство. Загубва къщата си, за да може да плаща разноските по делото. Той печели безапелационно съдебното дело в скъпо струващ процес, но няколко месеца по-късно умира от сърдечен удар като един непримирим, финансово разорен възрастен човек. Той отказва да бъде погребан на американска земя, защото чувства, че държавата го е предала и разорила.
Иван Демянюк
Властите на САЩ, нарушавайки почти всички държавно-правни норми (работейки съвместно с КГБ), предадоха американския гражданин от украински произход Иван Демянюк на Израел, където той бе изправен пред съда като „звярът от Треблинка”. Множество дами и господа, положили клетва като свидетели, описваха как е безчинствал. Той собственоръчно убил с отработените газове на бракуван руски танк 800 000 евреи. Той бил рязал ушите на евреите и в газовата камера им ги давал обратно. Със своя щик той рязал парчета месо от тялото им. Той разпарял корема на бременни със сабята си. С меч той отсичал гърдите на еврейки по пътя за газовата камера, разстрелвал, убивал, пробождал, удушавал и биел с камшик евреите до смърт или ги оставял бавно да умрат от глад. Така Демянюк бе осъден на смърт.
Иван Демянюк
Междувременно израелските съдебни власти признаха, че украинецът, вероятно, въобще не е бил в Треблинка.
40 години тормоз не стигат. Иван Демянюк имал нещастието още да е жив (умрял през 2012 г.). Но не само Треблинка е лагер… След години ловците пак се сещат за него и решават, че щом не е бил там, все някъде трябва да е бил – в края на краищата, всеки жив човек през 40-те е бил някъде. Защо не в друг лагер – например защо не в Собибор. Собибор им харесва и този път избират него. Истерията започва отново… Под вълшебната пръчка на жреците на Холокоста „Звярът от Треблинка“ внезапно се превръща в „Иван Грозни от Собибор“.
Обвинявали го отново в масови убийства в лагера Собибор (единственото доказателство е един фалшифициран от КГБ служебен документ от Собибор. Както показа направеният в САЩ анализ, хартията на документа съдържа като съставна част един фото химикал, използван едва от 60-те години насам). Проблемът е в това, че Демянюк бе идентифициран като „звяра от Треблинка” от кохорти, заклели се свидетели, и така неговият случай убедително показва колко може да се вярва на свидетелски показания при такива процеси. (От 1986 до септември 1993г. Демянюк прекара в затвора, където бил осъден на смърт. Пуснат на свобода поради недоказаност на неговата идентичност, той се завърнал в САЩ.
Какво още ни разказват „преживелите Холокоста”?
В „Историята на Ева” Ева Шлос, доведената дъщеря на Ото Франк, разказва как нейната майка се спасила като по чудо от Провидението. Откъсът завършва със следните думи – „През тази нощ часове наред пещите в крематориума горяха и пламъци с оранжев цвят излизаха през комина в черното нощно небе”, (стр.113) Подобни пасажи се срещат в безбройни „разкази на преживяли”; високо излитащите пламъци от комина на крематориума просто принадлежат към Холокоста. Дали най-после ще се намери някой, който да обясни веднъж за винаги на преживелите геноцида, че при никакъв крематориум никакви пламъци не излитат от комина!
Една особено гадна легенда, появяваща се при много такива разкази, е тази за изтичащата при изгарянето на трупове и допълнително използвана като гориво човешка мазнина. Да попитаме един специалист по кремация той какво мисли за това! Такива примери дават ясно да се разбере как се фабрикуват тези „съобщения на преживяли”. Някой „преживял геноцида” си смуче такива глупости от пръстите и всички други „преживели” повтарят глупостта му.
Откъс от „фактически съобщения” върху геноцида на евреите:
Ели Визел върху (измисленото от съветската пропаганда) избиване при Бабий Яр край Киев – „По-късно научих от един свидетел, че земята месеци наред се тресяла и от време на време гейзери от кръв бликали от нея”.
Германски войници в Париж
Историците-ревизионисти от “свободния свят” са принудени да се трудят при неимоверно жестоки условия. Германският учен Тис Кристоферсен, автор на книгата “Лъжата за Освиенцим” бе принуден да бяга в Дания. Но и там подпалиха дома му и го принудиха да премине в нелегалност. А Манфред Рьодер, който написа предговора към неговата книга, го пратиха в затвора. Ернст Цюндел е осъден в Канада на 15 месеца затвор за разпространяване на брошурата на Ричард Харууд “Действително ли са умрели шест милиона?” Френския професор Робер Форисон го лишиха от катедра в Лионския университет, а по-късно при нападение му счупиха челюстта и няколко ребра. На Мишел Кение плиснаха в лицето сярна киселина.
***
– След войната започва лов на вещици и денацификация. Отново се отварят лагери, сега вече американски. В тях са вкарани около 5 млн. германци. След години излизат 4 млн. Двама американски историци през 60-те години издават книгата „Липсващия милион“.
– След окупацията германците започват партизанска борба срещу съюзническия терор над населението. Американците започват да бесят всички заподозрени във връзка с партизаните. Бесят хиляди хора на телеграфните стълбове покрай магистралите и жп линиите. Това го показват и някои американски филми за онези години – в продължение на часове, този който пътува през Германия гледа едно и също – обесени хора, а отдолу обикалят роднините им, които ги търсят да ги погребат.
Трима германци екзекутирани от американците – на снимките горе
– Лагери за германци отварят и поляците, чехите и руснаците.
– Екзекуциите на Нюрнбергския процес са изпълнени в деня на Пурим –
еврейския празник на отмъщението.
Загинали германци:
2 000 000 в съветски военнопленнически лагери;
1 000 000 в американски военнопленнически лагери;
120 000 във френски военнопленнически лагери;
100.000 в югославски военнопленнически лагери;
22 000 в Полша и Чехословакия.
3 000 000 германски жени, деца и стари хора умрели при прогонването им
от техните родни земи след 08 май 1945 год.
500 000 цивилни, избити при настъплението на болшевиките в източна и
средна Германия 60 000 цивилни, избити при настъплението на болшевишката
армия в Австрия.
120 000 германци намерили смъртта си в съветски концентрационни лагери.
Броят на загиналите германци е над 11 милиона, от тях 6,5 милиона са
загинали след 08 май 1945 год.
Над 2 000 000 са изнасилените германски жени.
***
„С изселването на евреите не само, че не се предизвикват икономически смущения, кризи или преследвания, но се поставя начало на период на икономическо благоденствие за напуснатата страна.“ – Теодор Херцел „Еврейската държава“
„Жестокостта и омразата ще бъдат най-ценните ни добродетели, защото болшевизмът не е пансион за благородни девици. Децата трябва да присъстват на екзекуциите и да се радват на смъртта на неприятелите на пролетариата.“ – Ленин
***
Стотици хора залагат живота, репутацията и свободата си за да кажат истината на света.
Ернст Цюндел
Ернст Цюндел
Три документирани опита за убийство с различни видове бомби. Безкрайни
съдебни преследвания, няколко пъти вкарван в затвора. Бизнеса му с
графично изкуство е доведен до банкрут.
Наречен „Ревизионисткото динамо” и “Човека на ревизионисткия ренесанс”,
заради неуморните си кампании в търсене на истината. Цюндел повече от
всеки друг в света е допринесъл за това митът за Холокоста да стане тема
на обществени дебати. През 2003-та година е арестуван в Канада и
прекарва близо две години в затвор за нелегални емигранти. През март
2005-та е екстрадиран в Германия и лежи в следствен арест. На 15-ти
февруари в Манхайм, Германия, му е наложна присъда от пет години затвор.
Лишен е от права да се самозащитава, чрез документни и юридически
доказателства.
Освободен през 2010 след седем години затвор.
Йозеф Бург /Йосиф Гинцбург/
Евреин. Преследван и пребит до смърт – убит от главорезите на Еврейската Лига за Защита. Отказано е да бъде погребан в еврейските гробища в Мюнхен. Трудно е дори да се намери негова снимка в интернет.
Робер Форисон
Доктор Робер Форисон
Десетина пъти е жертва на физическо насилие от защитниците на Холокоста,
няколко пъти е пребиван почти до смърт. Счупена челюст. Избити зъби.
Лежи в болница седмици. Безпощадно наказателно преследван в безкрайни
съдебни дела. Французин, преподавател по френска литература в
Университета в Лион. Научните му титли са отнети, заради изследвания за
Холокоста.
Известен като „ Доайена на световното Ревизионистко движение” и учител
на Ернст Цюндел.
Д-р Форисон след едно от нападенията, когато е бил по-млад.
Той първи открива техническите и архитектските чертежи на „газовите камери” от Аушвиц, крематориумите и други инсталации. Той е първия, който твърдо заявява, че дори само един американски експерт по газовите камери може да разкрие невъзможността на легендата на смъртоносното газово обгазяване в Аушвиц – лъжливо разказвано на широката общественост вече шейсет години.
Вилхелм Щеглих
Съдия Вилхелм Щеглих
Обвиняван и осъждан от следвоенните съдилища в Германия. Отнети са му
доктората и правото на пенсия, заради това, че изразява мнението си.
Съдия Щеглих, който по време на войната е служел в противовъздушно
поделение в района на Аушвиц, публикува книгата “Митът за Аушвиц”,
която е конфискувана, забранена и унищожена от западногерманските
съдебни власти.
Франсоа Дюпра
Френски писател, историк и педагог, Дюпра публикува превод на френски на
брошурата „Наистина ли умряха шест милиона?”
Той е убит едва 38 годишен – колата му е взривена с бомба на 18 март,
1978 г. Съпругата му, която е с него в колата, загубва и двата си крака.
Две еврейски групировки поемат отговорност за атентата: „Командоси на
еврейското възпоменание” и „Еврейска революционна група”. Убийците не са
разкрити.
Хави Шибер
Хави Шибер
Полски евреин и бивш кмет на Бер Шееба. Еврейски ревизионист, желаещ да преразгледа израелския начин на мислене, законова система и държавни граници. Бяга от Израел, за да намери сигурност в САЩ, но там му е отказано политическо убежище. Прави опит за самоубийство на летището във Вашингтон в деня в който трябва да бъде депортиран. В началото на 70-те, най-накрая му е разрешено да емигрира от Израел.
Тис Кристоферсен
Тис Кристоферсен
Принуден да бяга от държава в държава. Преследван до смърт. Подложен на серия от атаки със сярна киселина, палежи и други нападения. Немски аграрен експерт, разквартируван в Аушвиц през критичния период 1943-44 г. Като експерт е имал достъп до целия лагер. През това време е заснел доста ценни фотографии. Той е първия ревизионистки очевидец, който категорично заявява, че не е имало газови камери за убийство на хора в Аушвиц. Той е автор на известната брошура “Лъжата за Аушвиц” преведена на много езици. Свидетел на Цюндел през 1985 г. и в Големият Холокост процес през 1988 г.
Фред Лойхтер
Фред Лойхтер
Американец арестуван и хвърлен в затвора в Германия. Финансово разорен. Експерт по екзекуциите, Лойхтер проектира и поддържа газови камери за няколко американски наказателни институции. Той е изпратен от Ернст Цюндел да изследва Аушвиц, Майданек, Дахау, Хартхайм и други предполагаеми “нацистки лагери на смъртта” и “обгазяващи съоръжения”. Автор на смайващата серия от “Доклади на Лойхтер”. В резултат на дейността му, попада в “списъка със съмнителни лица” в САЩ и е преследван от ционисткото лоби и оплюван от световните медии. Той е арестуван и лежи в затвора в Германия за това, че е дал на Гюнтер Декер (известен политически лидер) лекция опровергаваща Холокоста. Пуснат под гаранция, Лойхтер се прибира в САЩ и избира да не се връща в Германия, за да се изправи пред съда. В резултат на всичко изгубва средствата си за препитание. Сензационен свидетел в защита на Цюндел в Големият Холокост процес. Въпреки, че Лойхтер присъства в съдебната зала в Мюнхен (делото през 1991 г.), на него не му е позволено да свидетелства.
Газова камера създадена от Фред Лойхтер
Джидар Рудолф
Джидар Рудолф
Хвърлен в затвора в Германия за многократно “обсъждане на Холокоста”, въпреки че е на 85 години. Рудолф е организатор на инспекциите на Червения кръст в Аушвиц и други лагери. Автор е на многобройни ревизионистки статии. Той придружава Фред Лойхтер, като преводач в посещенията при проучването на Аушвиц и Майданек през 1988 г. Изправен пред съда и признат за виновен заради публикуването на бюлетин оспорващ историята за “Шестте милиона”.
Гюнтер Декерт
Гюнтер Декерт
Пет години затвор в Германия. Немски педагог, партиен лидер, писател, оратор и публицист, Декерт е осъден защото превежда от английски на немски лекция на Фред Лойхтер. Първоначално е намерен за невинен от немски съдия, който го определя като честен и почтен патриот, след това е повторно обвинен и осъден от друг съдия, след изкуствено вдигнат шум от международните медии. Немските прокурори продължават да водят дело след дело срещу него докато той е в затвора. Той храбро продължава да се бори.
Дейвид Ървинг
Дейвид Ървинг
Най-видният британски историк на Втората световна война. Осъждан, затварян, глобяван, депортиран и не допускан до територията на много страни. Непрестанно преследван от ционистите. Световно известния английски историк Дейвид Ървинг е приемал стандартната версия за Холокоста и е вярвал в нея – докато не прочита “Докладите на Лойхтер”. Съгласява се да свидетелства в защита на Цюндел през 1988 г. Появяването му в съда предизвиква сензация, защото името му е признато сред академичната общност и е многократно публикуван и приеман с одобрение на лекционни курсове в Англия, САЩ, Канада. Впоследствие – вече станал ревизионист – ученият пътува и изнася лекции в много европейски държави, попада в големите заглавия на медиите и предизвиква бурни спорове във всяка страна, която посещава. Дейността му разгневява до крайна степен Холокост-лобито и то реагира със злостни клеветнически кампании, които водят до арестуването на Ървинг и присъда в Мюнхен, за “опозоряване на загиналите”. Тя струва на Ървинг незабавна забрана за посещение на Канада, Австралия, Италия, Нова Зеландия и ЮАР. Той е депортиран окован с белезници от щата Онтарио, Канада заради един абсурден сигнал в Комисията за нелегална емиграция и е пратен за седмици в затвора, като престъпник. Ървинг преминава в контра-атака и съди Борда на британските еврейски представители.
Дейвид Ървинг в съдебната зала
Дейвид Ървинг
През ноември 2006 британският историк отива в Австрия, където го канят да изнесе лекция пред студенти. Примамен е чрез операция на спецслужбите във Виена и е арестуван по обвинение в „отричане на „холокоста“ – заради две негови лекции в Австрия отпреди 7 години. Възмутителното арестуване предизвика бурно негодувание в Англия. В поддръжка на учения и осъждане на разправата с него излязоха видни политици, културни и научни дейци, даже и проповедници на холокоста. На процеса има представители на почти цялата световна преса. Целият район е отцепен от „антитерористи“. Пред съда се събира огромна тълпа съчувстващи на Ървинг, не само австрийци, а и англичани, специално пътували от Англия.
Осъден е на три години затвор. През декември 2007 г. е освободен. Връща се в Англия и отново критикува евреите и ционизма, за което пак става обект на нападки от местната еврейска общност.
Хорст Малер
Хорст Малер
Шест години затвор за Хорст Малер за изразяване на съмнение в Холокоста – 2009
Съдът в Мюнхен осъди бившият адвокат на “Националдемократичеката партия на Германия” на 6 години затвор. Съден е, че във видео клип е нарекъл холокоста: “Най-голямата и брутална лъжа в световната история”. Освен това разпраща на свои познати книга с диск на един друг осъден дисидент и ревизионист – Гермар Рудолф. С това се достига до един от върховете на фарса във федералната република, която обаче продължава гордо да бъде наричана от тамошните политици: “Най-свободната държава, която е имало на германска почва”. За каква свобода става въпрос, когато един дисидент бива осъждан заради “престъпление на мисълта” на 6 години.
Хорст – след нанесен му побой
С тази присъда и имайки предвид напредналата възраст на осъдения – 72 г.
– доста е възможно съдиите, които произнесоха тази срамна присъда да са
и палачи на Хорст Малер, защото той надали ще излезе жив от затвора.
Последният съдебен ден в засега последния съдебен процес срещу Малер му
донесе 5 години затвор.
При влизането си в затворническия комплекс в Котбус той се сбогува с
35-мата негови привърженици, които го изпращат, с вдигната дясна ръка и
възгласа „Хайл”. За това си „престъпление” е осъден в последствие на още
11 месеца затвор. Така общата присъда
от трите процеса става 11 години и 10 месеца.
Бруно Голниш пред Евро парламента относно присъдите на Хорст Малер:
„Госпожо президент, научихме за несправедливата присъда от двете съдебни инстанции срещу Хорст Малер и Силвия Щолц. Тази присъда е мотивирана от изразеното от осъдените лично мнение и позиция, които се различават от общоприетите по отношение на ситуацията в концентрационните лагери по време на Втората Световна Война. Ужасяващо е, че граждани на Европейския съюз, дори съдии, са несправедливо осъдени само защото са изразили лична позиция по отношение на историческо събитие.“
Ото Ернст Ремер
Хвърлен в затвора на над 80-годишна възраст за повече от година, въпреки, че е в лошо здраве. Заминава като изгнаник в Испания, в инвалидна количка и по-късно умира там. Вдовицата му трябва да води дело за неговата пенсия. Тя отказва да върне урната с пепелта му в Германия, докато не дойде времето, когато тя ще може да бъде върната с тържествена церемония.
Гермар Рудолф
Осъден в демократична Германия за проучвания и изказвания противоречащи
на официалната „историческа истина”. Кариерата му и докторската му
дисертация са провалени. Принуден да живее в изгнание. Химик, който
прави проучване на Аушвиц, Биркенау и други инсталации и сгради, взема
проби от скали, почва и други – за следи от Циклон Б. Последовател на
пионерската дейност на Фред Лойхтер, той забива последния пирон в
ковчега на мита за Аушвиц. Като учен, той намира твърденията за
“обгазяване” за несъстоятелни и абсурдни. Като модерен Галилео Галилей,
Рудолф е признат за виновен, защото отказва да се отрече от фактите от
своите научни проучвания. Заминава в изгнание със съпругата си и двете
си деца, пред угрозата да лежи в затвора.
Днес е редактор и издател на списание опровергаващо масовата пропаганда.
Защитниците на Холокоста следват всяка негова стъпка и той е подложен на
многобройни преследвания и съдебни дела, дело на “германските” васални
власти. В качеството си на химик – експерт, той е свидетел в полза на
Цюндел по дело в Мюнхен през 1991 г. Съдията му забранява да
свидетелства – по искане на обвинението.
Гермар Рудолф
Юрген Ригер
Атакуван и пребит до безсъзнание. Колата му е взривена. Професионалната
му кариера е провалена.
Ригер е защитник на германските патриоти още от дните, когато е студент
по право. Адвокат на Цюндел. Вбесява защитниците на Холокоста, защото
печели дело срещу Цюндел в Щутгарт, по фалшиво обвинение, че е
публикувал „литература проповядваща омраза”. Успява да спечели и няколко
дела срещу васалния немски режим, който е блокирал банковите сметки на
Ернст Цюндел с над 30 000 марки. Успява да върне на Цюндел и
конфискуваният му германски паспорт – след шест години правна битка.
Ригер е атакуван и пребит до безсъзнание посред бял ден на излизане от
сградата на съда в Хамбург и е превозен полумъртъв с хеликоптер до
местната Университетска болница, където лежи безжизнен няколко дни.
Немската полиция залавя само един от нападателите – турски гастарбайтер,
който е изправен пред съда и … веднага освободен. Другите нападатели
никога не са открити.
Адвокатът Юрген Ригер
Дейвид Коул
Жертва на Еврейската лигата за защита. Пребит и многократно заплашван с убийство.
Eврейски ревизионист и кинорежисьор. Цюндел и Коул заснемат филм в Аушвиц, където Коул посочва грешно представяните факти, които пораждат омраза към германците и до наши дни. Той заминава за Канада, където заедно с Дейвид Ървинг пред широка аудитория изнася лекция за Аушвиц. Появява се и в Мюнхен, пропагандирайки ревизионизъм пред зоркия поглед на немската политическа полиция. В зловещо писмо, публикувано в Интернет, Еврейската лига за защита го заплашва със смърт. Раздвоен между собствената си съвест и верността към семейството си, той не устоява на напрежението и се отказва. Този акт на публично отричане е по принуда и благодарение на него Дейвид Коул оцелява.
Д-р Фредрик Тьобен – поредната жертва
д-р Фредрик Тьобен
Австралиецът д-р Фредрик Тьобен е основател на Института Аделаида – ревизионистична организация. Той провежда редовно диалог и срещи с поддръжниците на Холокоста и не очаква, че ще го арестуват за това. Но в Манхайм, Германия, по време на дискусия при затворени врати за закона за Холокоста се случва точно това. Този закон прави задължително приемането на цялата история за Холокоста. През април 1999 г., той е арестуван в Манхайм и прекарва 7 месеца в очакване на съдебното дело, в което ще бъде обвинен като „отрицател на Холокоста”. Осъден е на 10 месеца затвор, но е освободен по време на обжалване. Напуска Германия и не се връща за обжалването пред съда.
д-р Фредрик Тьобен
Тобен изследва в Аушвиц останките от предполагаемите „газови камери” и не открива „четирите дупки в покрива“, които по общото мнение са били използвани, за да бъдат хвърляни газовите гранули. Април 2009 – Три месеца затвор за австралийски ревизионист.
„Защо трябва да бъда задължен със закон да вярвам в нещо, което не вярвам, че се е случило? Това битка на волите ли е или умствено изнасилване, ако бъда принуждаван да вярвам в „холокоста“?“ – Фредрик Тьобен
Ханс Шмит – „В затвора в демократична Германия”
Арестуван и пратен в затвора в Германия, въпреки че има американско гражданство.
Ханс Шмит
Американец от немски произход, автор и издател на информационни бюлетини. През 1995 г. е арестуван за това, че е писал за „еврейската и масонска върхушка”, която напълно контролира медиите в Германия в наши дни. Прекарва 5 месеца в затвора, само заради няколко написани от него думи. Пуснат под гаранция, заради разклатеното си здраве, Шмит се връща в САЩ, където пише книга за своите преживявания, издадена под името „В затвора в демократична Германия”. Той е трън в очите на немските власти от години.
Професор Артър Бутц
Жертва на клевети и съдебни преследвания почти три десетилетия.
Проф. Артър Бутц
Американски електроинженер и университетски професор, написал „Библията” на модерния ревизионизъм наречена „Измамата на 20-ти век”. Тази книга се занимава с повечето подробности от Холокоста – от „еврейския сапун” до твърденията за „обгазяване”, повече от всеки друг повлиял на Цюндел за неговите ревизионистки изследвания.
Ингрид Векерт
Преследвана, осъдена и глобена.
Ингрид Векерт
Една от най-известните немски исторически изследователки и писателки. Позната е с книгата си ”Огнен знак” (Feuerzeichen) за събитията довели до Кристалната нощ. Обект на полицейски обиски при един от които Ернст Цюндел е арестуван в апартамента й в Мюнхен. Бивш туристически екскурзовод, тя познава лично Менахим Бегин и други еврейски лидери от редовните си посещения в Израел. През 1998 е осъдена на глоба от 3 500 марки, за ревизионистка статия. Днес живее на ръба на мизерията с малката си пенсия.
Адвокат Дъг Кристи
Мишена на многобройни лъжливи обвинения.
Дъг Кристи
Най-добрия адвокат по конституционно и гражданско право от неговото поколение в Канада, Кристи е известен с изключителната си защита на Ернст Цюндел, Малкъм Рос, Имре Финта и много други дисиденти в Канада. Съпровождат го непрекъснати заплахи от различни интриги от правните кръгове, обичайна мишена е на недоволството на местното Холокост-лоби. Кристи редовно е заплашван от съдии, заради “неуважение към съда”, защото поставя техните съдебни решения под въпрос. Той е мразен от всички врагове на свободата на словото, от много политици и от канадските “демократични медии”. Кристи оглавява екипа за юридическа защита на Цюндел около 15 години.
Удо Валенди
Осъден на 15 месеца затвор в Германия, въпреки че е над 70 годишен и здравословното му състояние е лошо, поради сериозни кардиологични проблеми.
Удо Валенди
Плодовит немски изследовател, писател и автор на многобройни книги и популярни брошури наречени „Historische Tatsachen“ – “Исторически истини”, включително и немската версия на “Лъжата за шестте милиона” и немската версия на Доклад №1 на Лойхтер – Валенди е изправян пред съда много пъти. Неговият дом и офис редовно биват претърсвани от полицията. Документи свързани с бизнеса му и компютри биват конфискувани. Свидетел и съветник на Цюндел през 1985 г. и на Големият Холокост процес.
Обвиняван, преследван и осъден в Швеция. Лежи в затвора 6 месеца.
Ахмед Рами
Рами е бивш марокански военен офицер, живеещ в изгнание в Швеция. Водещ в “Радио Ислям”, което е закрито под натиска на ционисткото лоби.
Ахмед Рами
Автор на дисидентския сайт РАДИО ИСЛЯМ – една от трибуните на ревизионизма. Той е обвинен и осъден в Швеция заради ревизионистките си виждания и излежава девет месечна присъда в затвора.
Герд Хонзик
Осъждан, глобяван и принуден да живее в изгнание.
Австрийски писател и поет е автор на няколко чудесни книги – една разобличаваща Симон Визентал, една наречена “Присъда “невинен” за Хитлер“ и третата наречена “33 свидетели против лъжата за газовите камери”. Той е осъден в Австрия и Германия на глоби в размер на 50 000 германски марки и е принуден да се пресели като изгнаник в Испания, където живее и до момента.
Герд Хонзик
Герд Хонзик списва ревизионисткото месечно списание „Halt!“ (“Стоп”) – “Спрете с омразата и лъжите”.
Емил Лахоут
Безмилостно преследван от австрийските власти и от “независимите” медии в продължение на десетилетие. Принуден да понася оскърбителни психиатрични оценки.
Емил Лахоут
Австрийски училищен преподавател, бивш военен полицай и лидер на бой-скаутите. Печели делото в Европейския съд за Човешки права. Австрия трябва да му изплати компенсации, което до момента не е направила. Той настоява за официално извинение от австрийската държава. Свидетел в защита на Цюндел на Големият Холокост процес през 1988 г.
Педро Варела
Обвинен в „геноцид” за това, че е продавал книги.
Педро Варела
Испански книжар известен и като лидер на испанската младежка организация „Cedade“, Варела е изправен пред съда за „геноцид” защото е продавал историческа, ревизионистка и национал-социалистическа литература. Еврейското лоби настоява за ефективна 24 годишна присъда.
Ник Грифин
Преследван и съден в Англия.
Ник Грифин
Известен със свето неотдавнашно съдебно дело заради снимки и изявления публикувани в списание „The Rune“, Грифин, който е известен британски политически активист е обвиняван, преследван и осъден като изкупителна жертва след предизборните обещания на Тони Блеър да бъде „безпощаден към Ревизионистите и расистите”.
Ник Грифин
Двама чернокожи сепаратистки лидери свидетелстват в съда в полза на Грифин, но въпреки това той е осъден на глоба в размер на 3 000 паунда. ( Експерт-свидетелят на защитата е доктор Робер Форисон). Въпреки това Грифин не се смята за победен в това дело. В началото на 2006 г. към него са предявени множество обвинения в проповядване на расова нетолерантност, заради негови речи произнесени на сбирки на Британската Национална Партия. Малко по-късно е обявен за невинен по половината от обвиненията, а за останалите съдът решава, че няма достатъчно данни.
Роже Гароди – идеолог на Френската комунистическа партия, преследван за отричане на холокоста
Роже Гароди
Френски писател и философ. Участник в Съпротивата (през Втората св. война). От 1945 г. член на ЦК, от 1956 г. член на Политбюро на Френската комунистическа партия. През 1970 г. изключен от ФКП като ревизионист. Излязъл с остра критика за извращенията на марксизма и социализма. Издигнал идеята за диалог на марксизма с християнството. Антифашистки роман-дневник „Антей“ (1946), роман „Осмият ден на творението“ (1947), пиеси, естетически творби („За реализма без брегове“, 1963).
Гароди пред постсъвременна модерна Темида
През 1995 г. във Франция излиза книгата на Роже Гароди „Основополагащи
митове на израелската политика“, разобличаваща мита за „Холокоста“,
която буквално взривява френското обществено мнение разделяйки го крайно
дуалистично по повод изнесената в книгата теза от автора. Излизането на
книгата предизвика диво и невиждано озлобление в ционистките кръгове,
защото Роже Гароди е крайно ляв политик. Подобно на Пол Расине, той също
като него е освен пионер на историческия ревизионизъм, но и участник в
Съпротивата и бивш затворник в хитлеристките концлагери.
Гароди попада под ударите на френската прокуратура и правосъдие за
отричане на Холокоста. След осъждането му, оспорва решението на френския
съд в Европейския съд по правата на човека.
ЕСПЧ разглежда делото на Гароди срещу Франция, заключавайки в мотивите
към едно твърде оспорвано решение, че „значителна част от съдържанието и
основната цел на книгата е в противоречие с основните ценности на
конвенцията, изразени в уводната ѝ част, а именно – справедливост и
мир“, поради което съдът приема, че Гароди е действал недобросъвестно
пишейки книгата, която била насочена към унищожаване на правата и
свободите, гарантирани от Конвенцията и следователно жалбата му е
неоснователна и оставена без уважение.
От концлагерист – до баща на ревизионизма: Пол Расение
Роден през 1906 г., Расиние, който е училищен преподавател е смятан за баща на Европейския ревизионизъм. Боец на френската съпротива и приятел на евреите, той е пратен от германците в Бухенвалд и Дора, където е работел в подземните ракетни фабрики. След войната е избран във френския Парламент от листата на Социалистическата партия. Расиние е автор на ревизионистки книги, заради което е обявяван за „нацист”. Забранен му е достъпът до Германия, защото се е опитал да свидетелства в защита на обвиняеми в политически съдебни процеси.
Жертвите са много, много, МНОГО други… има специални агенции по света, създадени единствено с цел да преследват всеки свободно мислещ човек, който дръзнал да се съмнява в някои исторически аспекти от Холокоста….
Преживелите Холокоста били единици, казват. Ето една част от преживелите, на тяхно събрание:
Новият лов на вещици е постоянно активен. Всякакви набедени,
ревизионисти и други жертви – отново са подгонени.