ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И ХОЛОКОСТА

Полина Гараев (Polina Garaev), Global Research, 04.08.2015 г.
Превод: Десислава Атанасова/Българска Легия за информационна защита

Истината, която не бива да се изрича: прекият интерес на Израел от поддържане на чувството за вина сред германците.

„Нормализация” /”Normalization”/ е думата, която обикновено се използва в контекста на настоящите израелско-германски отношения. Значението на думата e „не сме простили напълно, не сме забравили, но продължаваме напред.” И докато тези, които я използват, подкрепят твърдението си като посочват ордите от израелци, движещи се из Берлин, и от млади германци, откриващи нощния живот в Тел Авив, истината, която трябва да се подчертае, е друга. Така наречената „нормализация” никога няма да се придвижи от улиците и плажните барове до нивото на дипломацията, какъвто е и замисълът на самия Израел.

Говорителката на израелското посолство в Берлин преди пет месеца се срещна с група израелски репортери. Какво са си говорили, знаят само те самите, но според в.„Haaretz”, тя открито признала, че в интерес на Израел е да продължи да поддържа чувството за вина у германците по повод на Холокоста. „Търсенето на пълна нормализация на отношенията не е целта ни”, казала уж тя по време на закрития брифинг.

Както говорителката, така и министърът на външните работи в Йерусалим, твърдят, че изказването не е точно и е извадено от контекст, но независимо от това, трудно е да се оспори съдържанието на разговора.

Което предполага, че да се твърди, че Израел извлича облаги от чувството за вина на германците по много начини, означава да се твърди очевидното. Чувството за вина е причината Германия да строи подводници за Израел и да му ги продава на много ниска цена, чувството за вина е причината Берлин често да избягва критиките спрямо Израел, дори и когато неговите европейски партньори силно осъждат еврейската държава, и чувството за вина е причината канцлерът Ангела Меркел по безпрецедентен начин да определи сигурността на Израел като част от немската “причина за съществуването на държавата”.

В такъв случай защо Израел би искал да пресуши кладенеца, от който пие?

Тази политика може и да не е официално диктувана на израелския посланик в Берлин от Йерусалим, но в тази връзка, премиер-министърът Бенямин Нетаняху вече я провежда чрез конкретни стъпки. Неговите рутинни сравнения между нацистка Германия и Иран, «Хамас», а наскоро и движението BDS (през 2005 г. палестинското гажданско общество излиза с призив за бойкоти, продажби на активи и санкции (Boycots, Divestment and Sanctions) срещу Израел, съобразени с международното и палестинското право. В отговор на този призив възникна наистина глобално движение срещу израелския апартейд – б.пр.), са предназначени да направят точно това – да внушат чувство за вина на международната общественост и по-специално на нейните лидери.

Неговото настоятелно използване на метафората много пъти е само доказателство за неговата ефективност, за разлика например от метафората за „ядреното потапяне,” която беше спомената само веднъж. Няма причина да се променя едно неясно историческо свидетелство, ако то все още върши работа. Колективната памет на Израел за Холокоста може да предпочита да подчертава проявите на героизъм на евреите по време на Третия райх, но от полтическа гледна точка – да играе ролята на жертвата е много по-добре за Израел. Особено в момента, когато в Европа се усилва нагласата срещу Израел, когато държави като Франция и Швеция подкрепят предложението за създаване на палестинска държава, а в Унгария и Гърция се надига грозното лице на антисемитизма, Израел трябва да се държи близо до всеки приятел, който има, а няма по-силно „лепило” от чувството за вина.

Но за използването на угризенията като политическо средство не трябва да се говори. Уводните статии, които критикуват Нетаняху след всяко сравнение с нацизма, не са мотивирани само от отегчението на журналистите. Крещящо циничната употреба на паметта за Холокоста не пасва добре на образа на жертвата, който Израел иска да си създаде. Следователно, това трябва да остане държавна тайна – откритото признаване на израелската недипломатична привързаност към болните точки на съюзниците му е сигурен начин да бъде пресушен кладенецът.