Проф. Джеймс Петрас (James Petras), Global Research, 05.09.2015
г.
Превод: Десислава
Атанасова/Българска Легия за информационна защита
Единственото най-велико постижение на Израел и на презокеанските му делегати не е нито материалният успех, нито военното завладяване на милиони невъоръжени палестинци. То е идеологическо – широко разпространеното одобрение в САЩ на доктрина, която твърди, че „евреите са висша раса”.
Освен малките екстремистки десни секти, които проявяват интуитивен антисемитизъм и хулят всичко еврейско, само няколко академици и политици са склонни да поставят под въпрос тази доктрина за превъзходство. Тъкмо напротив, има нелечима тенденция постигането на успех да става чрез приемането и доразкрасяването й.
Например през август 2015 г. американският вицепрезидент Джо Байдън приписа на евреите „особен гений” – едно робско ласкателство, което смути дори либералните еврейски интелектуалци от Ню Йорк.
Доминиращата роля на Израел в определянето на американската Близкоизточна политика е в голяма степен продукт на успешното набиране, социализиране и мотивиране на презокеанските евреи да действат като организирана сила, за да се намесват в управлението на САЩ и така да прокарват програмата на Израел.
На преден план, Б. Нетаняху, отзад: Джо Биден и Джон Бойнер, 2011 г.
Какво мотивира американските евреи, които са отраснали и възпитани в САЩ, да служат на Израел?
Все пак това са хора, които просперират, постигнали са високо обществено положение и заемат най-високите престижни и отговорни длъжности. Защо те сляпо следват политиката на Израел и диктата на израелските лидери (чужд режим) и служат на неговите насилнически, колониални и расистки планове?
Какво свързва мнозинството от високообразовани и привилегировани евреи с най-яростно десния режим в историята на Израел – връзка, която те всъщност приветстват?
Какво превръща милите проспериращи американски евреи в отмъстителни побойници, които искат, а и са способни, да изнудват, заплашват и наказват всеки дисидентски глас сред неевреите и сънародниците им евреи, който се осмели да критикува Израел?
Какво пречи на мнозина интелигентни, либерални и прогресивни евреи открито да поставят въпроса за плановете на Израел и по-специално да се противопоставят на ционистките фанатици, които играят ролята на Петата колона на Тел Авив, работеща срещу интересите на САЩ?
Многобройни са историческите и личностни фактори, които могат, а и би трябвало да се вземат предвид, за да може този феномен да бъде разбран.
В това есе ще се фокусирам върху един от тези фактори – идеологията, според която „евреите са висша раса”, т.е. върху представата, че евреите, дали по някакви генетични, биологични, културни, исторически, семейни и/или образователни причини, притежават специални качества, които им позволяват да имат постижения на уникално по-високи нива, отколкото „по-низшите” от тях неевреи.
Първо ще очертаем накратко главния план на еврейската идеология за превъзходство и след това ще продължим с критичния анализ.
В заключението ще направим оценка на негативните последствия от тази идеология и ще предложим демократична алтернатива.
Доктрината за превъзходството на евреите.
Привържениците на доктрината за превъзходство на евреите често цитират и подчертават престижните награди, световните успехи и високите почести, които евреите получават непропорционално спрямо останалите.
Аргументът е следният: въпреки че евреите са по-малко от 0,2% от световното население, те са получили 24% от американските Нобелови награди, те представляват над 30% от преподавателите и студентите от Айви лигата (Ivy Laegue – десетте най-добри университета в САЩ – б.пр.), те са сценични и телевизионни продуценти на повечето по-важни американски филми.
Те цитират също и „непропорционалното” количество научни работници и водещи лекари, юристи и милиардери.
З. Фройд
Те цитират гении от миналото като Айнщайн, Фройд и Маркс.
Те посочват и основателите на най-големите монотеистични религии в света – Мойсей и Авраам.
Те предявяват претенции да имат уникална образователна традиция, въплътена в учението на Талмуда.
Защитниците на доктрината за превъзходство на евреите никога не пропускат възможността да посочат „еврейския произход” на всяка реализирала се обществена фигура в сферата на развлеченията, издателската дейност, финасите или другите обществени сфери в САЩ.
Непропорционално големите постижения на едно непропорционално малцинство са станали мантрата на възвестяването на един „меритократичен елит” (който има власт поради високите качества на своите членове – б. пр.) със свой стил на живот, както и на оправдаването на непропорционалното им богатство, власт, привилегии и влияние …
Подлагане под съмнение на митовете за превъзходството на евреите.
Претенциите на евреите за превъзходство са доста проблематични.
Векове наред еврейската „мъдрост” е била ограничена в рамките на текстуалната екзегетика на религиозната норма – текстове, пълни с предразсъдъци и социален контрол, както и със сляпа нетолерантност, текстове, които не са създали нито някакви мотивирани аргументи, нито са допринесли с нещо за научния и човешки напредък.
Забележителните учени – евреи са сред мислители като Спиноза, който въстава срещу еврейското гето и неговите пазители и отрича еврейската догма.
Забележителни учени се появяват в контекста на работата и обучението им съвместно с неевреи в нееврейски институции – университетите и центровете за образование на Запада. Мнозинството световноизвестни учени – евреи се е интегрирало във, и има принос предимно за нееврейски (мюсюлмански и християнски) и светски високо образователни институции.
Исторически погледнато, много от талантливите личности от еврейски произход са успели, след като са се отказали от ограниченията на всекидневния еврейски начин на живот, от равините-надзиратели и от еврейските институции.
Повечето съвременни престижни учени, включително и носителите на Нобелови награди, имат много малко или абсолютно нищо общо с юдаизма! Техните приноси са изцяло свързани с напълно светската интегрирана култура, в чиято среда са просперирали интелектуално, въпреки проявите на остър антисемитизъм сред по-широките кръгове на обществото.
Второ, привържениците на доктрината за превъзходство на евреите продължават да приписват „расови заслуги” на постиженията на отделни индивиди, които публично са се отказали, отрекли и дистанцирали от юдаизма и са отхвърлили всяка идея за Израел като за тяхна духовна родина. Световният им престиж е това, което ги предпазва от обвинения в предателство или „самоомраза”. Алберт Айнщайн, често цитиран от поддръжниците на доктрината за превъзходство на евреите като върховен пример за „еврейския гений”, осъжда военните престъпления на Израел и демонстрира презрение към всякаква племенна идентичност. Във времената, в които са живели, Маркс и Троцки, както и по-голямата част от еманципираните европейски евреи, на които им е била дадена възможност, те са участвали в универсалистични организации, атакувайки по този начин цялата идея за евреите като „специални” и избрани от божествената сила (или от ционистите на един по-късен етап).
Трето, застъпниците на доктрината за превъзходство на евреите съставят твърде избирателен списък от добродетелни евреи, докато в същото време пропускат дейностите и сферите на живот, в които евреите непропорционално играят негативна и разрушителна роля.
В крайна сметка еврейският „гений” ли е този, който направи Израел водещ износител на оръжия и високотехнологични системи за следене, той ли е този, който изпраща военни и паравоенни инструктори и мъчители да работят съвместно с батальоните на смъртта на режимите в Африка и Латинска Америка?
Сред носителите на Нобелова награда за мир са трима израелски премиер-министри, които започнаха войни за етническо прочистване срещу милиони палестинци и увеличиха расистките селища от типа „само за евреи” навсякъде из палестинските територии. Това са Менахем Бегин (прочут с кариерата си на бомбаджия и терорист), Ицхак Рабин (милитарист, убит от много по-расистки настроен от него самия еврейски терорист) и Шимон Перес.
Хенри Кисинджър
Сред американските евреи, носители на Нобелова награда за мир („миротворци”), е Хенри Кисинджър, който ръководеше жестоката и незаконна война на САЩ в Индокитай, причинила смъртта на четири милиона виетнамци, който изработи „програмата за смяна на режима” чрез сваляне на демократично избраното правителство на Алиенде и обрече Чили на десетилетия държавен политически терор, и който подкрепяше унищожението на Източен Тимор от Индонезия!
С други думи, тези носители на Нобелови награди, които поддръжниците на доктрината за превъзходство на евреите цитират като „примери за еврейското превъзходство”, са посели терор и несправедливост сред безброй пленени народи и нации, а това превръща Нобеловата награда в твърде съмнително отличие.
Сред най-големите мошеници – милиардери в настоящата история на САЩ ще открием непропорционален процент от американски евреи, което чудно защо ли не се споменава от застъпниците на доктрината за превъзходство на евреите в техните обичайни литании: Бернард Мадоф (Bernard Madoff) открадна от клиентите си над петдесет милиарда долара, Иван Боески (Ivan Boesky), Майкъл Милкън (Michael Milken) и Марк Рич (Marc Rich) са добре известни имена, които се добавят към изключителността на „еврейския гений” в списъка на финансовите мегапрестъпници.
Сред по-малко почетните първенци, чийто материален успех е затъмнен от лични слабости, са милиардерът и сводник на педофили Джефри Eпстaйн (Jeffry Epstein), шефът на МВФ Доминик Строс Кан, предприемачът – „нудист” Дов Чарни (Dov Charney), кметът на Ню Йорк и „постоянен клиент” Елиът Спицър (Elliot Spitzer), конгресменът и ексхибиционист Антъни Уинър (Anthony Wiener) и обичащият забавленията спортен импресарио, който провали ФИФА, разбойникът Чък Блейзър (Chuck Blazer). Чудно, но нито една от тези изключително успешни знаменитости не е цитирана като пример за превъзходството на евреите.
Размишлявайки върху милионите бежанци от войната, идващи от Близкия Изток и Северна Африка, ще трябва да оценим ролята на американските неолиберални и неоконсервативни идеолози и ръководни политици, непропорционален процент от които са евреи. Милиони чилийски работници пострадаха, когато Милтън Фрийдман (Milton Friedman) и неговите Чикагски момчета „посъветваха” чилийския диктатор Аугусто Пиночет да разруши богатата държава (дори и с цената на избиването на синдикалистите). Айн Ранд (Алиса Розенбаум – Alyssa Rosenbaum) и последователите на нейния свободен финансов пазар свирепо нападнаха цялото прогресивно социално законодателство и превърнаха най-ретроградните форми на егоизъм в религия на „превъзходството”!
Пол Уолфовиц
Опустошителната война на САЩ срещу Ирак беше организирана, подкрепяна и оправдавана от непропорционален процент американски евреи (ционисти), в това число водещите неоконсервативни политици в администрациите на Буш и Обама – Пол Уолфовиц (Paul Wolfowitz), Дъглас Фийт (Duglas Feith), Елиът Абрамс (Elliot Abrams), Денис Рос (Dennis Ross), Мартин Индък (Martin Indyk), Дейвид Фрум (David Frum), Шулски (Shulsky), Лавей (Levey), Коен (Cohen), Рам Еманюъл (Rahm Emanuel) и др. … Те продължават да настояват за война срещу Иран и могат да бъдат смятани за „бащите” на трагедиите в Ирак, Сирия и Либия, откъдето избягаха милиони хора.
Най-голямата финасова криза след Голямата депресия в значителна степен се дължеше на финансовата политика на председателя на Федералния резерв, Алън Грийнспан (Alan Greenspan). Фалитът на Уол Стрийт, изчислен в трилиони долари, беше заслуга на Бен Шалом Бернанке (Ben Shalom Bernancke) и Стенли Фишер (Stanely Fischer), докато в същото време Джанет Йелън (Janet Yellen) пренебрегна тежкото положение на милиони американци, които загубиха домовете си заради възбраната върху ипотеките. Обобщено казано, еврейските поддръжници на доктрината за превъзходство на евреите ще трябва гордо да понесат отговорността за американските евреи, които са непропорционално виновни за най-големите провали в икономиката и външната политика на нашето съвремие, както и за ужасните страдания, до които доведоха тези провали!
Да се върнем на по-нормалния свят на престъпността, на руско-еврейските гангстери, които доминират или делят властта с италианската мафия в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лас Вегас, Маями и множество други градове. Те демонстрират уникалния си гений чрез изнудване и убийства, знаейки че винаги могат да намерят сигурно убежище в „Обетованата земя”!
На културния фронт – най-добрите еврейски писатели, артисти, музиканти и учени се подвизават извън Израел. Няколко може и да са емигрирали в Израел, но много други забележителни интелектуалци и артисти са избрали да напуснат Израел, отблъснати от расисткия, нетолерантен и репресивен държавен апартейд и от обществото, което поддържа доктрината за превъзходство на евреите.
Заключение
Написаното тук не дава никаква историческа обосновка на твърдението за превъзходство на евреите:
Това, което се посочва като непропорционален „еврейски гений”, става ясно, че е нож с две остриета, който показва както най-доброто, така и най-лошото.
Декларирането на монопол върху високите академични постижения трябва да бъде разширено с еврейското авторство на най-страшните финансови и външнополитически катастрофи – и това са „високи постижения”!
Дарения от финансови милиардери, „всички те – гениални”, финансираха военните престъпления на Израелската държава и направиха възможна експанзията на еврейските заселници – насилници из цялата окупирана Палестина, като предизвикаха нещастия и изселване на милиони хора.
Справедливо е да се отбележи, че най-известният еврейски мошеник в съвременна Америка беше безпристрастен – „Бърни” Мадоф („Bernie” Madoff) мамеше и евреите и гоите, и холивудските магнати, и нюйоркските филантропи – той не беше придирчив по отношение на това кого ще остриже.
Последната мода сред привържениците на теорията за превъзходството на евреите, които се изявяват и като „генетици”, е да възхваляват откритието на уникални „специални” гени, които са предразположили евреите да преживеят „Холокоста” и дори да наследят този опит за страданието от своите отдавна умрели предшественици. Такива „учени” трябва много да внимават. Както иронично отбеляза джаз-певецът и есеист, Гилад Алтцмон (Gilad Alzmon), „Те ще извадят антисемитите от бизнеса.”
В края на краищата, евреите, които са се интегрирали или не в по-големите общества, които имат или не смесени бракове, всички те са продукт на социалната система, в която живеят (както всички останали) и са отговорни за ролята, която са решили да играят в нея.
В миналото уникално непропорционален процент от евреи решиха да се борят за универсалните човешки ценности, отхвърляйки представата за „избран” народ.
Днес непропорционален процент от образовани евреи избраха да прегърнат „етно-религиозната” догма за превъзходство на евреите, която ги обвързва с един апартейд, с една милитаристична държава и идеология, готова да въвлече света в глобална война.
Никога не забравяйте, че расистката доктрина за превъзходство доведе Германия до положението на сляп съюзник на тоталитаризма и до световна война, в която загинаха много милиони хора.
Нараства броят на евреите, и по-специално на младите евреи, които са отблъснати от престъпленията на Израел срещу човечеството. Следващата крачка за тях, а и за нас, е да критикуват, демистифицират и да се изправят срещу токсичната идеология за превъзходство на евреите, която свързва силната домашна (американска – б. пр.) ционистка властова конфигурация с политическите й клонове в Израел.
Коренът на проблема не е в генетиката, той е в колективната
политическа лудост – откачена идеология, която
твърди, че избран елит може вечно да владее и експлоатира мнозинството
американски граждани. Ще дойде време, когато натрупалите се бедствия ще
принудят американския народ да отблъсне този елит, като свали маската
му, и да отхвърли доктрината за превъзходство на евреите. Да се
надяваме, че той ще действа със страст, ръководена от разума.
Източник: globalresearch.ca