Моята Борба

от

Адолф Хитлер

---

 

Глава Х

 

Федерализмът като маскировка

 

През зимата на 1919 г., а в още по-голяма степен през лятото на 1920 г. нашата млада партия беше принудена да заеме позиции по един въпрос, който получи огромно значение още по времето на войната. В първата част на настоящето съчинение, описвайки методите на пропагандата на противника, които според мен особено биеха на очи, обърнах вниманието на читателя върху това, че англичаните и французите усилено се стараеха да разпалят старите противоречия между севера и юга в Германия. Първите прокламации, които започнаха системно насъскване против Прусия, уж единствен виновник за войната, се появиха още през пролетта на 1915 г. Към края на 1916 г. тази също толкова умела, колкото и долна агитация достигна кулминационната си точка. Това, предназначено за най-низките инстинкти насъскване на южняците срещу северняците, скоро започна да дава своите отровни плодове. Един от най-големите пропуски на ръководещите кръгове на правителството и армията - и особено на баварския щаб - беше този, че в своето заслепение и самонадеяност те изобщо не предприемаха необходимите мерки за противодействие. Срещу тази агитация не беше предприето абсолютно нищо. Напротив, в някои кръгове я приемаха с удоволствие. Някои господа бяха толкова ограничени, че им се струваше, че такава пропаганда не само ще помогне за отслабването на централистките тенденции на германската държава, но може би дори автоматично ще засили идеята за федерализма. За това тежко опущение ние заплатихме също толкова тежко, както това рядко бива в историята. Хората мислеха, че в резултат на тази агитация ще плати единствено Прусия, а на практика плати цяла Германия. Тази агитация ускори нашето крушение. Крах претърпя не само германската държава като такава, но и отделните държави, влизащи в състава на нашата империя.

Случи се така, че революцията победи преди всичко тъкмо в този град, където изкуствено разпалваната омраза против прусаците беше особено силна. Именно тук революцията преди всичко и свали тъкмо най-старата традиционна династия.

Би било, разбира се, неправилно да се мисли, че антипруските настроения се обясняваха изключително с военната пропагандна на противника. Точно така би било неправилно да се мисли, че народът, поддаващ се на тази пропаганда съвсем не е имал смекчаващи вината обстоятелства. Една от най-важните причини за възникването на антипруските настроения е невероятната организация на цялото наше стопанство през военно време. В тази област господстваше абсолютно безумна централизация, равняваща се на пряка опека над цялата държава. А мошениците се възползваха от тази ултрацентрализация, за да организират по-лесно своя ултраграбеж. Средният човек неизбежно отъждествяваше акционерното дружество от военно време с Берлин /където заседаваха гешефтарите от тези дружества/, а Берлин, разбира се - с Прусия. На средния човек и през ум не му минаваше, че истински организатори на тези грабителски институти, работещи под псевдонима акционерни дружества, не са нито берлинчаните, нито прусаците, нито немците изобщо. Средният човек приписваше всички престъпления и злоупотреби на тези огромни учреждения на столицата и затова прехвърляше цялата си омраза както върху столицата, така и върху Прусия като цяло. А тъй като на подобни представи отникъде не се даваше отпор, а някои приемаха подобно тълкуване с удоволствие, то естествено омразата срещу Прусия все повече се разгаряше.

Евреите, разбира се, бяха достатъчно умни, за да разберат, че безсрамното ограбване на немския народ, което те бяха организирали под прикритието на акционерни дружества от военно време, несъмнено ще предизвика известна съпротива. Докато самите евреи никой не ги хващаше направо за гушата, те раз'бира се, можеха да не се безпокоят от растящото недоволство. Но за да не допуснат и по-късно пряк взрив на възмущение, на евреите трябваше най-много да им се хареса именно такова средство, което да насочи недоволството в съвсем друга посока и по такъв начин да даде отдушник за негодуванието.

Нека Бавария си върви на поход срещу Прусия, а Прусия - срещу Бавария. Колкото по-силно се разпали враждата между Бавария и Прусия, толкова по-добре. Колкото по-гореща стане схватката между Бавария и Прусия, толкова е по-спокойно за евреите. Именно така беше най-добре да се отвлече общественото мнение от тази интернационална шайка. Хората дори започнаха направо да забравят за нейното съществуване. Разбира е, и в самата Бавария все пак имаше достатъчно количество благоразумни хора, които правеха усилия да не допуснат по-нататъшно разпалване на междуособиците. Но щом такава опасност ставаше реална, евреите начаса пускаха в ход в Берлин някаква нова провокация и така отново разпалваха борбата. Всички, които трябваше да знаят това, веднага се нахвърляха върху новия инцидент и го раздухваха с всички сили, докато най-после пожарът на разприте между юга и севера все пак се разгаряше до червено.

Евреите водеха тогава забележително умела префинена игра. През цялото време занимаваха с тези вътрешни дрязги ту едната, ту другата страна и благодарение на това можеха с все по-голям успех да ограбват и едните, и другите.

После дойде революцията.

До 1918 г. или по-точно казано до ноември 1918 г. средният човек и особено по-слабо развитият еснаф и работник можеха още да не си дават сметка за произхода на тези междуособици и за техните последици. Но сякаш от началото на революцията, особено в Бавария, това трябваше да го разберат всички и във всеки случай трябваше да го разбере онази част от населението, която се причисляваше към "националния лагер". Тъй като още преди революцията да победи, организаторът на преврата в Бавария веднага се обяви в защита на специфичните "баварски" интереси.

Разбира се, Курт Ейснер знаеше какво прави. Като насочи революционното въстание в Бавария срещу останалата Германия, той изобщо не се ръководеше от специално баварските интереси, а действаше просто като упълномощен на господа евреите. Той просто използваше съществуващите в Бавария антипатии и предразсъдъци, за да раздроби по-лесно Германия. Ако беше успял напълно да раздроби държавата, то тогава тя съвсем лесно би станала плячка на болшевизма.

Приложената от Ейснер тактика продължиха и след смъртта му. Марксистката "независима партия" внезапно започна да апелира към онези чувства и инстинкти, които най-здраво се кореняха в държавната обособеност и се насаждаха от отделните династии, - макар че, както се знае, дотогава марксистите винаги обсипваха с най-язвителна ирония тъкмо всеки сепаратизъм и всяко обособяване.

Борбата на баварската съветска република против настъпващите от север армии, тръгнали да освобождават Бавария, марксистите в цялата си пропаганда изобразяваха преди всичко като борба на "баварските работници" против "пруския милитаризъм". Само с това може да се обясни обстоятелството, че в Мюнхен за разлика от редица други германски области след падането на съветската република съвсем не настъпи отрезвяване на широките маси, а напротив, още повече нарасна възмущението и озлоблението срещу Прусия.

Изкуството, с което болшевишките агитатори смогнаха да представят премахването на съветската република като победа на "пруския милитаризъм" над "антимилитаристичния" и "антипруски" "баварски народ", им донесе богати плодове. Още при изборите в законодателния баварски ландтаг Курт Ейснер получи в Мюнхен по-малко от 10 хиляди гласа, а комунистическата партия дори само З хиляди, докато след падането на съветската република двете партии заедно имаха вече около 100 хиляди избиратели.

Аз лично започнах своята борба срещу това безумно насъскване на отделните немски племена едни срещу други именно по това време.

Мисля, че през целия ми живот нито веднъж не ми се е налагало да се залавям с работа, която в началото да е била толкова непопулярна, както моята тогавашна борба срещу антипруското насъскване. В продължение на съветския период в Мюнхен ставаха безброй масови събрания, в които настроението против останалата Германия се разпалваше до такава степен, че нито един северняк не можеше да се изкаже на тях, а прусаците просто ги заплашваха със смърт. Повечето от тези събрания достигаха до такава точка на кипене, че в края им аудиторията обикновено се сливаше в един див вик: "Долу Прусия!", "Никаква връзка с Прусия!", "Война на Прусия" и т. н. Един от "най-блестящите" представители на идеята за суверенитета на Бавария, както се знае, издигна дори в райхстага лозунг, който формулира с думите: "По-добре да умрем като баварци, отколкото да вегетираме под властта на прусаците!"

Трябваше да види човек тогавашните събрания, за да бъде в състояние да разбере какво значение имаше лично за мен първото ми изказване сред шепичка приятели против това безумие на едно голямо събрание в залата на мюнхенската пивница "Лъв". Групата приятели, която ме заобикаляше, се състоеше изцяло от мои фронтови другари. И ето, нека читателят си представи нашето настроение: когато ние проливахме кръвта си за отечеството на фронта, повечето от тези господа, които сега ни обсипваха с псувни, се бяха крили, разбира се, в тила, дезертираха и т.н. А сега тези банди, загубили всякакво самообладание, ни посрещаха с рев, обсипваха ни с всевъзможни оскърбления и ни заплашваха да ни убият на място! За мен лично тези изказвания имаха тази щастлива страна, че благодарение на тях около мен се събра особено тясна групичка приятели, почувствали се свързани с мен не на живот, а на смърт и сякаш заклели ми се във вярност.

Тези наши сражения на събранията се повтаряха в продължение на цялата 1919 г., а в началото на 1920 г. още повече се засилиха. Имаше такива събрания - особено си спомням едно такова събрание във Вагнеровата зала на Зонещрасе - в които групата мои приятели, по това време поувеличила се, виждаше голям зор. Тези събрания често свършваха с това, че моите приятели ги биеха, оскърбяваха, тъпчеха с крака и ги изхвърляха полумъртви от събранията.

Започнах тази борба като отделно лице и имах отначало подкрепата само на своите лични фронтови другари. Но след това цялото наше младо движение видя своята, може да се каже свещена задача в това да продължава тази борба.

И досега се гордея с това, че именно на мен се падна да сложа край на тази смесица от глупост и престъпление. Макар че отначало се опирах само на своите баварски привърженици, на мен все пак ми се удаде да реша тази задача. Казах - смесица от глупост и престъпление. Изразявам се така, защото зная: голямата маса от спътници се е състояла от добродушно глупави хора, но организаторите на насъскването несъмнено не спадаха към простите. Не, аз и тогава смятах, и сега смятам, че тази работа беше организирана от предатели, чиято служба се плащаше от Франция. В един случай /имам предвид историята на Дортен/ фактите вече потвърдиха, че е било именно така.

Режисьорите на цялото това насъскване лесно представяха нещата така, сякаш единствен повод за всичките им изяви са само федералистките мотиви. Тъкмо това беше особено опасно. Разбира се, за всеки разумен човек е ясно, че идеята да федерализма в действителност няма нищо общо с организацията на насъскването и внушаването на открита омраза срещу Прусия. Няма що, добър "федерализъм" е този, който се стреми да отскубне от другата част на федерацията определени територии или дори да доведе до разделяне на тази част на федерацията. Един честен федералист, който се позовава на държавническите идеи на Бисмарк, не за да мами, не може, цитирайки Бисмарк, в същото време де се опитва да откъсне от създадената от Бисмарк държава определени територии и открито да поддържа сепаратистки тенденции спрямо създадената от Бисмарк държава. Какъв вой биха надигнали в Мюнхен, ако, да речем, една или друга консервативна пруска партия започнеше открито да иска или да поддържа отделянето на определени територии от Бавария. Жалко беше само за онези действително честни федералисти баварци, които не разбраха къде е смисълът на тази подла игра, тъй като измамени бяха преди всичко именно тези обикновени хора. Именно от това, че на федеративната идея се даваше подобно тълкуване, тя най-много губеше. Възможна ли е в края на краищата успешна пропаганда за федеративно устройство на държавата, щом хората същевременно обсипват с оскърбления и обливат с кал едно от най-важните звена на федеративната държава - Прусия, щом хората правят всичко възможно, за да подкопаят Прусия и да направят омразна идеята за каквато и да било връзка с нея. Целият този поход беше особено вреден, защото тези така наречени федералисти насочваха цялата си кампания тогава против Прусия, която нямаше нищо общо с режима на ноемврийската демокрация. Тези прословути "федералисти" насочваха всичките стрели на своите оскърбления не против бащите на Ваймарската конституция /бащите на тази конституция сами в повечето случаи спадат към преселниците от южна Германия или към евреите/, а срещу представителите на стара консервативна Прусия, т.е. срещу антиподите на Ваймарската конституция. Разбира се, не трябва да се учудваме, че в цялата тази злостна кампания федералистите старателно заобикаляха евреите, не смееха да ги закачат. Тук може би трябва да се търси ключа към цялата тази загадка.

Ние знаем вече, че преди революцията евреите, за да отвлекат вниманието на народа от своите акционерни дружества от военно време и от самите себе си, умееха да настройват масите на баварския народ срещу Прусия. Но нали след победата на революцията евреите трябваше да прикрият своя десет пъти по-хищен грабителски подход. И ето, на евреите все пак им се удаде да насъскат така наречените "национални" елементи на Германия едни срещу други: те успяха да въвлекат консервативно настроените баварци в борбата срещу също така консервативно настроените прусаци. И пак евреите прибягнаха до своето предпочитано средство. Държейки в ръцете си всички нишки на държавата, те лесно предизвикваха нови груби и безтактни провокации в Прусия и с това разпалваха все по-яростна омраза в Бавария. А когато им беше необходимо - и наопаки. Омразата нито веднъж не беше насочена срещу самите евреи, затова пък винаги и неизменно се насочваше срещу немските братя. Баварецът забравяше, че в Берлин живеят 4 милиона трудещи се, трудолюбиви, заети с творческа работа хора и помнеше, че в Берлин има гнил, развратен Западен квартал. Но, в края на краищата, омразата на борците беше насочена не само срещу този квартал, а против целия "пруски" народ.

Често ти идваше де се отчаеш.

И досега на всяка крачка можете да се натъкнете на същата ловкост на евреите. Винаги и неизменно те се стараят да отвлекат общественото внимание от самите себе си и да го насочат в съвсем друга посока.

През 1918 г. и дума не можеше да става за никаква планомерна антисемитска работа. И досега живо си спомням с какви пречки трябваше да се съобразявам, само като произнесях думата "евреин". Веднага се разнасяха от глупави по-глупави викове или аудиторията започваше да оказва упорита съпротива. Първите ни опити да покажем на общественото мнение кой е действителният враг, не водеха почти до никакви резултати. Само бавно и постепенно работата започна да се променя към по-добро. Организационните основи, върху които беше изграден тогавашният антисемитски съюз "8сЬш2 шк! ТшпгЪшкГ /отбранителен и настъпателен съюз/ бяха неправилни. Но в същото време тази организация имаше заслугата, че тъй или иначе бе поставила пред по-широките кръгове еврейския въпрос. През зимата на 1918/1919 г. можеше да се констатира, че антисемитското движение започва да пуска някакви корени. Нашето националсоциалистическо движение след известно време поведе борба срещу еврейството в много по-широки мащаби. Ние съумяхме да направим от антисемитизма движеща сила на голямо народно движение, а преди нас този проблем оставаше достояние само на тясно ограничени кръгове от едрата и дребна буржоазия.

Но едва започнахме успешно да насаждаме антисемитизма сред действително широки слоеве на немския народ, и евреите започнаха да вземат свои контрамерки. Преди всичко те прибягнаха към предпочитаното си средство. С приказна бързина евреите се изхитриха да предизвикат вътрешни разпри в самия патриотичен лагер, като хвърлиха в него факлата на междуособен раздор. На дневен ред беше поставен въпросът за ултрамонтанството, и това не можеше да не доведе до борба между католицизма и протестантизма. В създалата се обстановка това беше може би единственото средство да се отвлече вниманието към други проблеми и да ни попречат още повече да концентрираме натиска срещу еврейството. Онези деятели, които издигаха на авансцената този въпрос, извършиха огромен грях. Не е толкова лесно да се поправи това зло. Евреите във всеки случай постигнаха желаната цел: католици и протестанти се бият помежду си за свое удоволствие, а смъртните врагове на арийското човечество и на цялото християнство могат да потриват ръце от удоволствие и да се подсмихват в брадите си.

На времето евреите умееха в продължение на много години да занимават общественото мнение в борбата между федерализма и унитаризма. Докато тези лагери водеха изтребителна война едни срещу други и продаваха отечеството си на международния капитал. Така постъпват те и сега: насъсквайки католици срещу протестанти и обратно, те си свършват своите си работници, като се стараят същевременно постепенно да отравят съзнанието и на католическия, и на протестантския лагер.

Спомнете си макар оная вреда, която нанасят евреите, лишавайки нацията от чистотата на кръвта. Спомнете си, че да се избавим от резултатите на това замърсяване на кръвта на нашата раса ще можем едва след столетия, ако въобще намерим сили някога да победим това зло. Спомнете си още, как това системно разложение на нашата раса унищожава последните арийски ценности на немския народ. Нима не е ясно, че ние все повече и повече губим качеството на нация -носителка на културата. Нима не е ясно, че поне в нашите големи градове ние бързо вървим към такова положение, в каквото се намира вече южна Италия. Стотици хиляди членове на нашия народ загиват в резултат на отравяне на кръвта, а ние минаваме покрай всичко това, сякаш сме абсолютно слепи.

Тази своя гнусна работа евреите провеждат напълно планомерно. Тези чернокоси паразити съвсем съзнателно погубват нашите неопитни светлокоси девойки, в резултат на което ние губим такива ценности, които никога няма да се възстановят. И какво? И католическият, и протестантският свят - да, ние твърдим това: и католическият, и протестантският лагер се отнасят съвсем равнодушно към тези престъпления на евреите и не забелязват как тези паразити на народите престъпно унищожават най-ценните, най-благородните божи дарове на земята. Съдбините на света се решават не от това дали католиците ще победят протестантите, а от това ще се запази ли арийското човечество на нашата земя или ще измре.

И при това положение нашите католически и протестантски лагери не умеят да се съединят против враговете на човечеството, а вместо това си мислят как да се унищожат едни други! Ние смятаме, че истинските патриоти имат свещеното задължение да се погрижат за това вярващите от двата лагера да престанат напразно да споменават божието име, а да започнат на дело да изпълняват волята божия и да съумеят да попречат на евреите да позорят делото божие. Нима не божията воля е създала човека по образ и подобие на всевишния. Тъкмо затова казваме: нека всеки си остане със своята вяра, но нека всеки да смята за свое първо задължение да се бори срещу ония, които виждат задачата на живота си в това да подкопаят вярата на другия. Католикът да не смее да оскърбява религиозното чувство на протестанта и обратно. В Германия и без това вече има религиозно разцепление. Ако не постигнем прекратяването на борбата на религиозна почва, то в края на краищата между католическия и протестантския лагер може да се разгори война за унищожение. Положението в нашата страна в това отношение не може и да се сравнява с положението във Франция, Испания или Италия. В тези три страни лесно можем да си представим кампания за борба против клерикализма и ултрамонтанството, и такава кампания ни най-малко няма да заплашва с разпадане френския, испанския или италианския народ. Съвсем друго нещо е Германия. У нас към такава кампания навярно незабавно биха се присъединили и протестантите. Но с това кампанията веднага загубва своя характер на обикновен протест на самите католици против политическото излишество от страна на собствените им духовни пастири и веднага придобива характер на нападение на протестантизма срещу католицизма.

Нападките на хора от една и съща вяра се възприемат по съвсем различен начин, отколкото нападките от стана на хора от друга вяра, дори ако първите са съвсем несправедливи. Хората може би охотно биха се вслушали в критиката и биха поправили едни или други свои грешки, доколкото критиката идва от хора от собствената вяра. Но хората веднага ще се заинатят и ще откажат да приемат каквито и да било поправки, ако това го препоръчат или още повече - ако го изискват привържениците на друга вяра. Вождовете на всеки лагер в този случай възприемат всички тези опити като нещо недопустимо и съвсем неприлично, като опит за намеса в чужди вътрешни работи. Тук няма да помогнат също позоваванията на единството на националните интереси, тъй като религиозните чувства все още не са залегнали у нас много по-дълбоко, отколкото каквито и да било съображения за политическа целесъобразност. Във всеки случай националното единство не може да се укрепва там, където се разпалва война между католици и протестанти. Само при взаимни отстъпки, само при еднаква търпимост от двете страни може да се промени сегашното положение на нещата и да постигнем в бъдеще нашата нация да стане единна и велика.

Заявявам съвсем открито, че в хората които искат сега да въвлекат нашето движение в религиозни спорове, виждам още по-лоши врагове на моя народ, отколкото дори в интернационално настроените комунисти. Тъй като последните, национал-социалистическото движение ще съумее, когато му дойде времето, да върне на правилния път. Най-престъпно постъпват сега именно онези, които, намирайки се в нашите собствени редове, се опитват да отбият нашето движение от правилния път и му пречат да изпълни нашата мисия. Такива хора са борци за еврейските интереси - все едно дали го правят съзнателно или несъзнателно. Тъй като само евреите са заинтересувани сега да въвлекат нашето движение в кървави религиозни разпри тъкмо в момента, когато започваме да ставаме опасни за еврейството. Говоря съвсем съзнателно за кървавите разпри, тъй като само невежи в смисъл на историческите уроци хора могат да смятат, че нашето движение е способно да разреши и религиозния проблем - такъв проблем, в който са се разбивали усилията на вековете и на велики държавни деятели.

Пък и самите факти са достатъчно красноречиви. Нали е факт, че онези господа, които през 1924 г. внезапно откриха, че главната мисия на "народническото" движение е борбата против ултрамонтанството, са постигнали вече напълно определени резултати: тези господа съвсем не успяха да смажат ултрамонтанството, затова пък успяха да внесат разцепление в лагера на патриотичното движение. Няма да повярвам също и на това, че един или друг незрял ум от съвременния лагер на патриотичното движение уж ще съумее да направи онова, което не е успял да направи самият Бисмарк. Смятам, че висш дълг на ръководителите на Националсоциалистическото движение е да поведат решителна борба против всеки опит да се използва Националсоциалистическото движение за такава борба. Хората, които водят такава пропаганда, трябва моментално да бъдат отстранени от редовете на нашето движение. До есента на 1923 г. това напълно ни се удаваше. Вярващият протестант и вярващият католик дружно работеха в редовете на нашето движение ръка за рака, без никога да влизат и в най-малък конфликт със своята религиозна съвест. Напротив, съвместната героична борба, която водеха католиците и протестантите в единен фронт против разрушителите на арийското човечество, ги научи повече да се ценят и уважават едни други. Тъкмо по това време нашето движение проведе, както е известно, най-решителната си борба против центристките партии, като цялата ни кампания се водеше не на религиозна почва, а изключително въз основа, на политико-икономически, расови и национални мотиви. Успехът, който имахме по това време, говори изцяло в полза на нашето гледище и против онези, които сега се опитват да измислят "по-добра" тактика.

През последните десет години понякога се стигаше до там, че някои заслепени привърженици на "народническото" движение толкова усърдно се заеха с религиозни дрязги, че престанаха да забелязват как атеистичните марксистки вестници нарочно разпалват тези спорове, подсказват и на двете страни различни глупави аргументи, подмушват и на двата лагера съответни адвокати и т.н.

Тези спорове представляват смъртна опасност именно у нас, в Германия. Историята показва, че немците, повече от който и да е било друг народ, са способни да водят кръвопролитни войни в името на някакъв фантом. Не веднъж и два пъти поради това нашият народ се е отвличал от действително важни проблеми, от които се определят истинските му съдбини. Докато ние се занимавахме със религиозни разпри, целият останал свят си подели свободните територии. Докато сега спорим коя опасност е по-голяма - еврейската или ултрамонтанската - господа евреите усилено разрушават расовия фундамент на нашето съществуване и с това погубват нашия народ завинаги. Аз от своя страна мога само да кажа от цялото си сърце по повод на тези "новатори", които искат да посочат на националсоциалистическото движение нови пътища: боже, избави ни от такива приятели, а със своите врагове Националсоциалистическото движение само ще се справи.

***

В продължение на 1919,1920 и 1921 г., а също така и в по-късни години, евреите провеждаха много умела пропаганда, разпалвайки борбата между федералистите и унитаристите. Нашето националсоциалистическо движение, разбира се, се отнасяше крайно отрицателно към тези разпри. Независимо от това трябваше да заемем определена позиция върху този проблем. Трябва ли Германия да представлява федеративен съюз на държави или единна централизирана държава и какво именно трябва да разбираме под едното и другото? От моя гледна точка най-важен е вторият въпрос. Тъй като именно отговорът на този въпрос, от една страна, прояснява този проблем, а от друга позволява да се изглади цялата острота на тази алтернатива.

Що е съюзна държава?

Под съюзна държава ние разбираме съюз на суверенни държави, встъпващи във връзка съвсем доброволно т.е. опирайки се на своя суверенитет, и отстъпвайки по този начин в полза на съюза онази част от своите права, които неизбежно трябва да преминат към учрежденията на обединената държава.

        На практика тази теоретична формулировка изцяло не съответства на положението на нещата в нито една от съществуващите в света съюзни държава. Най-малко съответства тази формула на онова, което виждаме в САЩ. За първоначалния суверенитет на отделните щати, влезли после в Североамериканския съюз, въобще не говорим. Много от тези отделни щати са образувани по-късно и едва по-късно са

били, така на да каже, внесени в списъка, на Североамериканските съединени щати. Ето защо тук имаме в повечето случаи само единици,събрани от гледището на по-големи или по-малки административно технически удобства. Границите на отделните щати често са установявани тук просто с едно драсване на перото. Тези щати никога не са имали и не са могли да имат никакъв особен суверенитет.

Изцяло и напълно гореприведената формулировка не подхожда и за Германия, макар че трябва да кажем, че в Германия вън от всяко съмнение в началото са съществували отделни държави и именно като държави и едва по-късно от тях е създаден съюз. Но трябва да имаме предвид, че и Германската империя е образувана не въз основа на свободната волеизява и равномерното съдействие от страна на всяка от отделните държави, а въз основа на хегемонията на една държава над всички останали, а именно на Прусия. Вече в чисто териториално отношение отделните немски държави имат огромни различия, тъй като от тази гледна точка те не могат да бъдат сравнявани, например, с Американския съюз. Сравнете предишните отделни немски държавици с големите и с най-големите от тях и веднага ще видите колко неравни бяха силите, колко е неравна, следователно, онази лепта, която всяка от тях е внесла в делото за създаване на съюзна държава. Спрямо повечето от тези отделни държави за истински суверенитет и дума не можеше да става, освен ако думите "държавен суверенитет" не се разбират в чисто чиновнически казионен смисъл. В действителност на "държавния суверенитет" на много от тези отделни самостоятелни държави отдавна е сложен край - с което само окончателно се доказва, колко слаби са били на практика тези мнимо самостоятелни държави.

Тук няма да проследяваме подробно историята на образуването на отделните немски държави. Ще посочим само, че държавните граници почти никога не са съвпадали с племенните граници. Произходът на тези държави е обусловен от чисто политически фактори, които в повечето случаи се коренят в печалната епоха на безсилието на Германия, обусловено от раздробеността на немското отечество, която от своя страна предизвиква, разбира се, и самото това безсилие.

Всичко това взема предвид /поне частично/ старата конституция, когато в съюзния съвет тя предоставя на отделните държави не еднакво количество гласове, а се съобразява с действителните мащаби на отделните държави и с тяхната роля при образуването на единната държава.

Нещата не са стояли така, при образуването на единната държава отделните държави просто доброволно да отстъпят в нейна полза определена част от своя суверенитет. На практика нещата са стояли така, че тези суверенни права на отделните държави вече не съществували изобщо, или пък Прусия със своето превъзходство на силите е заставяла отделната държава да отстъпи суверенните си права в полза на единната държава. Бисмарк, разбира се, съвсем не се е ръководил от принципа, че от отделните държави трябва на всяка цена да се отнемат колкото се може повече права и да се предат на обединената държава. Не, той е изисквал само онова, без което обединената държава съвсем не е могла да мине. Този принцип е бил толкова умерен, колкото и разумен, тъй като той взема предвид и навика, и традициите на предишните отделни държави. Именно благодарение на това Бисмарк успява от самото начало да си осигури истинска любов към обединената държава и истинска готовност доброволно да се работи за нейна полза. От това не следва, че Бисмарк смята тогава, че дадено количество суверенни права ще бъдат достатъчни за обединената държава за всички бъдещи времена. Не, такова нещо Бисмарк не мисли. Напротив, той само вижда, че в дадения момент е трудно да се направи нещо друго и предоставя в това отношение на бъдещето да довърши останалото. Той не намира за удобно в този момент да смаже докрай съпротивата на отделните държави и се надява, че самото време и естественият ход на развитието ще довършат останалото. Разбира се, тъкмо с това Бисмарк доказва, че е действително изкусен и велик държавен деятел. Ходът на понататъшното развитие на практика се свежда тъкмо до това, че нараства суверенитетът на обединената държава за сметка на суверенитета на отделните разтворили се в нея части. Времето работи именно в насоката, на която възлага надежди Бисмарк.

Това развитие се ускорява след германското крушение и унищожаването на монархическата форма на управление. Разбираемо е. Границите на отделните германски държави, както вече казахме, съвсем не съвпадат с племенните граници. Техният произход е свързан преди всичко с чисто политически фактори. Монархическите династии играят тук огромна роля. Ето с какво се обяснява фактът, че когато монархическата форма на управление е унищожена, това неизбежно довежда до намаляване значението на отделните държави. Цяла редица такива "самостоятелни държави" дотолкова загубва всякакво значение и всякаква вътрешна здравина, че те самите веднага, ръководейки се от целесъобразността, започват да се обединяват с други малки държави или да се разтварят в по-големите. Тук трябва да виждаме най-нагледно доказателство за това, доколко нереален в действителност е суверенитетът на тези малки държави и доколко ниско са оценявали този суверенитет техните собствени граждани.

По такъв начин премахването на монархическата форма на управление и на самите монарси нанася достатъчно силен удар върху федеративния характер на държавата; но още по-силен удар му нанася така нареченият “мирен договор” и онези задължения, които за нас произтичат от него.

Преди войната отделните немски държави се ползват с известен финансов суверенитет. Ясно е обаче, че след като Германия загубва войната и е принудена да се нагърби според мирния договор с такива гигантски финансови задължения, които в никакъв случай не могат да се покрият за сметка на вноските на отделните държави, никаква финансова самостоятелност на отделните държави вече не е възможна. Целия си предишен финансов суверенитет отделните държави отстъпват на единната държава. По-нататъшните крачки, довели до пълното преминаване на пощата и железните пътища в ръцете на органите на обединената държава също са неизбежен резултата от "мирния" договор, довел до все по-голямо поробване на нашия народ. Органите на обеднената държава са принудени да концентрират в ръцете си все нови и нови ценности, без което централното правителство не може да изпълнява Версайлския договор с всичките му изнудвания.

Формите, в които се извършва това преминаване на суверенните права на отделните държави в ръцете на органите на обединената държава, често са крайно жестоки, но самият процес е логически необходим. Вината за това лежи върху онези партии и деятели, които своевременно не са положили всички усилия Германия да победи във войната. Вината за това лежи особено върху онези партии в Бавария, които по време на войната от дребнав егоизъм отказваха на обединената държава най-необходимото и за това са принудени сега, след поражението, да плащат в централната каса десет пъти повече. Историята отмъсти за себе си. Рядко наказанието е идвало толкова бързо след престъплението. Същите онези партии, които само преди няколко години можеха да поставят интересите на отделните държави по-високо от интереса на Германия като цяло /а това беше особено забележимо в Бавария/ сега, под натиска на обстановката са принудени мълчаливо да гледат как се унищожават последните суверенни права на отделните държави, тъй като без това стана невъзможно самото съществуване на Германия. За всичко това те сами са виновни.

Обръщайки се към избирателите - а цялата агитация на нашите съвременни партии сега е насочена изключително към избирателите - буржоазните партии хленчат и се оплакват, че отделните държави все повече и повече загубват суверенните си права. Но това е пълно лицемерие. Нима не тези самите партии се стараеха да се надминат една друга в политиката на изпълняването на Версайлския договор. Е, а политиката на изпълнението естествено води до много дълбоки промени и в областта на вътрешната политика на Германия. Бисмаркова Германия беше свободна навън и не си връзваше ръцете с никакви външни задължения. Бисмаркова Германия, разбира, се не е познавала никакви финансови задължения, що-годе подобни по своята тежест, а още повече по безплодността си на задълженията на днешна дауесовска Германия. В областта на вътрешната политика компетентността на обединената държава в епохата на Бисмарк също е строго ограничена и се съсредоточава само върху най-необходимото. Ето защо Бисмаркова Германия може да живее от вноските на отделните държави и не иска за себе си изключителни права. Отделните държави, от една страна, могат да запазват необходимата финансова самостоятелност, а от друга, могат да плащат в централната каса само сравнително скромни суми. Благодарение на тези две обстоятелства отделните държави се отнасят много добре към обединената държава. Но би било съвсем неправилно и нечестно да твърдим, че сегашните обтегнати отношения между отделните държави и органите на обединената държава се обясняват само с тяхната финансова зависимост. Не, работата далеч не е такава. Ако отделните държави сега се отнасят по-лошо към идеята за обединена държава, това се обяснява не със загубата на суверенни права от страна на отделните държави, а преди всичко е резултат от това, че съвременната обединена държава по такъв жалък начин представлява интересите на целия немски народ.   Приятелите на Ваймарската конституция могат да уреждат колкото си искат юбилеи, райсбаннерите могат да уреждат колкото си искат тържества, а съвременната държава все пак остава чужда на всички слоеве на народа. Специалното законодателство за защита на републиката, разбира се, може да откаже този или онзи от изяви против републиканските учреждения, но да се завоюва любовта на немския народ по такъв начин не е възможно. С това, че съвременната република е принудена старателно да се защитава от собствените си граждани със специални параграфи и затвор, тя сама си произнася унищожителна присъда и показва на какво ниско равнище е целия съвременен режим.

Но и в друго отношение не са прави онези партии, които твърдят, че днешната неприязън на отделните държави към обединената държава уж се обяснявала с това, че обединената държава твърде много орязва предишните суверенни права на отделните държави. Да си представим за момент, че обединената държава не разширяваше своята компетентност, но вземаше от отделните държави огромните суми, които тя сега взема. Какво, нима любовта на отделните държави към обединената държава тогава би била по-голяма? Ни най-малко. Напротив, ако отделните държави трябваше сами да правят вноски с такива огромни размери, които произтичат от грабителския Версайски договор, то враждебните отношения на отделните държави към обединената държава навярно още повече биха се усилили. Тези вноски вероятно по обикновен път така и не биха могли да бъдат получени и изглежда държавата би трябвало да прибегне до принудителни санкции. Та щом като републиката стои върху почвата на прословутия мирен договор и няма нито мъжество, нито изобщо намерение да скъса с него, то тя така или иначе трябва да изпълнява своите задължения. Е, а кой е виновен за това? Виновни са пак онези партии, които непрекъснато пропагандират пред избирателите необходимостта от запазването на самостоятелността на отделните държави, но в същото време на практика системно поддържат такава политика на обединената държава, която неизбежно води и не може да не води до загубата на "суверенните" права на отделните държави.

Казвам "неизбежно", защото съвременната обединена република няма друг изход, щом като проклетата й вътрешна и външна политика възлага върху нея такива огромни материални тегоби. Ние виждаме тук как клин клина избива. Всяко ново дългово задължение, което републиката е принудена да приеме, благодарение на престъпната си външна политика, неизбежно усилва и вътрешния гнет. А щом като се налага все повече и повече да се притиска отвътре, това на свой ред неизбежно води до постепенното унищожаване на всички онези суверенни права на отделните държави, тъй като днешната република не може да допусне отделните държави да й оказват дори подобие на съпротива.

Разликата между днешната политика на обединената държава и политиката на старата наша обединена държава може да се охарактеризира така: старата държава осигуряваше свобода вътре и показваше сили навън, а днешната република показва слабост навън и потиска собствените си граждани вътре. И в двата случая едното произтича от другото. Могъщата национална държава се ползва с голяма любов и привързаност от страна на своите граждани и затова не се нуждае от специално законодателство за вътрешни цели;съвременната република, намираща се в робска зависимост от интернационалния капитал, само с насилие може да принуди своите поданици да платят наложения им данък. Ако съвременният режим смее да говори за "свободни граждани", това се обяснява само с безсрамието и наглостта на този режим. Свободни граждани е имало само в стара Германия. Днешната република е само една колония, намираща се в робска зависимост от чужденци. Ето защо в днешната република няма граждани, а има в най-добрия случай поданици. Ето защо между другото днешната република няма и национално знаме. Тъй като това, което у нас наричат национално знаме, на практика е само фабрично клеймо, установено със съответните разпоредби на "любимото" началство. Ето с какво се обяснява и обстоятелството, че всички символи на съвременната немска демокрация остават съвсем чужди на душата на немския народ и ще й останат чужди завинаги. Днешната република навремето плю върху всички онези чувства и традиции на миналото, които бяха скъпи на целия народ. Без нито за миг да се замисли, тази република безжалостно стъпка всички символи на великото начало и ги обля с кал. Но вече не е далеч времето, когато самата тази република с учудване ще види колко са чужди нейните собствени емблеми на днешните й поданици. Самата република направи всичко, зависещо от нея, та населението да гледа на днешния режим само като на епизод в немската история.

По такъв начин излиза, че днешната държава, за да продължава да влачи своето съществуване е принудена да орязва суверените права на отделните държави не само от чисто материални мотиви, но и по общо политически съображения. Днешната република е принудена да изсмуква от всеки гражданин последната капка кръв. Затова се пуска в ход изнудваща финансова политика. Но именно затова ту е принудена да лишава своите граждани от последните им права. Иначе тя има всички основания да се опасява, че в един прекрасен ден всеобщото недоволство ще се излее в открито възмущение.

Ако перифразираме изложената по-горе теза, то ние, националсоциалистите, трябва да стигнем до следния коренен извод: могъщата национална държава, умееща докрай да отстоява и защитава интересите на своите граждани навън, винаги ще бъде в състояние да осигури свобода на своите граждани и вътре, и няма да се наложи при това да се тревожи за здравината на държавата. Но именно затова могъщото национално правителство може да предявява по-големи изисквания към отделното лице и към отделните държави, тъй като всеки отделен гражданин в такива мероприятия на централната власт винаги и неизменно ще вижда оръдия на величието на собствения си народ. Само в този случай ограничаването на правата на отделните държави няма да вреди на интересите на държавата като цяло.

Няма никакво съмнение, че изобщо вътрешната организация на всички държави на света се поддава на известно нивелиране. В това отношение и Германия не може да бъде изключение. Нелепо е в наше време да говорим за "държавния суверенитет" на такива държави, които поради нищожността на своите мащаби не могат да претендират за него. И от административно-техническо, и от гледище на съобщителните пътища ролята на отделните държави все повече отпада. При съвременните съобщителни пътища и при съвременната техника разстоянието и пространството играят все по-малка и все по-малка роля. Това, което преди е било държава, днес представлява обикновена провинция. Това, което сега е държава, преди е представлявало континент. От чисто техническо гледище да се управлява сега Германия не е по-трудно, отколкото преди 120 години да се управлява някаква си Бранденбургска провинция. Разстоянието между Мюнхен и Берлин днес се преодолява по-лесно, отколкото преди сто години разстоянието между Мюнхен и, да речем, Щарнберг. От гледна точка на съвременното развитие на съобщителните пътища цялата територия на Германия представлява нещо по-малко от най-малкото или средно кралство от времето на наполеоновите войни. Който не разбира тези нови обстоятелства и произтичащите от тях последици, той просто изостава от своето време. Такива хора винаги е имало и ще има, но те не са в състояние нито да обърнат колелото на историята назад, нито да спрат движението му.

Ние, националсоциалистите, не можем и не трябва да отминаваме тези факти, а трябва да умеем да си правим от тях съответните изводи. И тук няма да паднем в плен на фразите на тъй наречените национални партии на буржоазията. Употребявам термина "фрази", първо, защото тези парии сами не вярват сериозно в осъществяването на своите планове, и второ, защото тези партии най-много от всички са виновни за днешните събития. Особено в Бавария всички викове против държавната централизация са продиктувани най-много от интересите на партийната интрига. Зад тази агитация не стои никаква по-сериозна идея. Във всички моменти, когато тези партии са могли да превърнат една празна фраза в нещо сериозно, те без изключение са се оказвали в задънена улица. Баварската държава не е оказала ни най-малка реална съпротива срещу така наречения грабеж на суверенни права, макар че писъци и викове никога не са липсвали. Нещо повече. Ако в Бавария се намираше сериозен деятел, който да се осмели истински да се обяви против днешната безумна система, начаса го обявяваха за "човек, слязъл от почвата на съвременната държава" и тъкмо тези баварски партии започваха да гонят и преследват този деятел, докато не успееха да го тикнат в затвора или поне незаконно да го лишат от възможността за публични изяви. От този пример нашите привърженици най-добре ще разберат колко са лъжливи виковете на така наречените федералистични кръгове. Тези хора умеят да правят и от религията средство за партийна игра. Идеята за федеративното устройство на държавата в техните ръце е също средство за партийни интриги, понякога от твърде мръсно естество.

Известна централизация, особено в областта на съобщенията, е нещо съвсем естествено. Независимо от това, за нас, националсоциалистите, често възниква необходимост при съвременния режим да се обявяваме против такава централизация. Принудени сме да постъпваме така в случаите, когато съответни мероприятия имат за задача да послужат на днешната погубваща външна политика. Съвременният режим предприе централизацията на железопътното дело, финансите, пощенското дело и т.н. не от висши национално политически съображения, а само с цел да съсредоточи в свои ръце необходимите материални ценности, които дават възможност да се осъществява прословутата политика на изпълнението. Ето защо на нас, националсоциалистите, ни се налага да предприемаме всички онези крачки, които в наши очи са подходящи, за да затрудним, а по възможност и напълно да попречим на тази политика. Тук спадат и всички средства за борба против сегашната централизация на най-важните отрасли на държавните учреждения, доколкото виждаме, че тази централизация е предприета само с цел да се изпомпат нови милиарди за внасяне на платежи за чужденците, които ни натрапиха след войната версайското иго.

Именно от тези съображения Националсоциалистическото движение зае позиция против такива опити.

Вторият мотив, който ни подтикна да окажем съпротива на подобна централизация се свежда до това, че в увеличаването на компетентността на органите на централната власт ние при настоящата обстановка не можем да не виждаме нова заплаха в областта на вътрешната политика. Концентрирайки в свои ръце големи средства, органите на централната власт получават възможност още повече да усилват натиска върху целия вътрешен живот на страната, а това на свой ред става още по-голямо нещастие за цялата немска нация, Днешният еврейско-демократичен режим, станал истинско проклятие за немския народ, се опитва да обезвреди всяка критика от страна на отделните, не подчинили му се още напълно държави и така действително да ги лиши от всякакви остатъци от самостоятелност. На нас, националсоциалистите, това ни дава всички основания, за да се опитаме да дадем на опозицията на тези отделни държави по-здрава основа и да направим тяхната борба против централизацията израз на по-висока национална политика изобщо. Баварската народна партия се ръководи в своята борба за "особени права и привилегии" за баварската държава само от   най-дребнави   партикуларистки   съображения.   Ние, националсоциалистите, трябва да съумеем да използваме особеното положение на Бавария така, че да поставим Бавария в служба на по-високи национални интереси в борбата против съвременната ноемврийска демокрация. Но ние имаме още едно основание да се борим против централизацията в нейната сегашна форма. Работата е там, че сегашната така наречена централизация в редица случаи в действителност съвсем не води до централизация и още по-малко води до опростяване на управлението, а в действителност отнема суверенните права на отделните държави, само за да предаде редица учреждения  в  ръцете  на  користолюбивите  вождове  на революционните партии. Никога досега в немската история не сме виждали такива безсъвестни злоупотреби с цел намиращите се на власт да могат да си постоплят ръцете, както виждаме това в съвременната демократична република. Ако сега толкова яростно централизират наляво и надясно, това до голяма степен се обяснява с факта, че партиите, които някога тържествено обещаваха, че отсега нататък обществените длъжности ще се раздават само по способности, в действителност търгуват сега с обществени местенца, ръководейки се само от тясно партийни егоистични интереси. Откакто съществува републиката, особено от момента, когато тя започна усилено да провежда политика на централизация на стопанските органи, в административния апарат се вля огромна вълна от евреи. Сега вече всеки вижда, че стопанските и административни апарати стават истинска крепост на евреите.

Този трети мотив ни подтиква вече от тактически съображения да бъдем много внимателни към всеки нов опит за централизация, за да можем, ако е необходимо, да й окажем съпротива. Но винаги и неизменно ние трябва да изхождаме при това от висшите национално политически съображения и никога не трябва да се ръководим от дребнаво партикуларистко гледище.

Последните забележки трябваше да бъдат направени, за да не може у нашите привърженици да се зароди неправилната мисъл, че ние, националсоциалистите, изобщо отказваме на обединената държава правото да се ползва с по-голям суверенитет от суверенитета на отделните държави. В действителност ние, националсоциалистите, ни най-малко не подлагаме на съмнение това право на обединената държава. За нас, националсоциалистите, държавата, както ни веднъж сме казвали, е само форма. Най-същественото за нас е нейното съдържание, т.е. интересите на нацията, на народа. Оттук се вижда, че от наша гледна точка на суверенните интереси на нацията се подчинява всичко останало. Оттук се вижда също и това, че нито обединената държава като цяло, нито толкова повече отделната държава вътре в нацията не могат да бъдат за нас фетиш.

Отделните държави, които влизат в състава на германската република, намират за необходимо да издържат в чужбина свои особени представителства извън общо германските представителства. Освен това отделните наши държави изпращат специални представителства и една на друга. На това безобразие трябва да се сложи край. И ще му бъде сложен край.

У нас са свикнали, прочее, да използват за постове на посланици и в посолствата изобщо непременно издънки на стари дворянски фамилии. Западането на тези фамилии често се поправя именно с това, че на техните издънки раздават съответни местенца в чужбина. Ние, националсоциалистите, не можем, разбира се, да споделяме тези трогателни грижи за израждащите се дворянски фамилии. Ние смятаме, че нашите дипломатически представителства зад граница вече и преди революцията бяха доста жалки. Да продължаваме да вървим по този път според нас е твърде голям лукс.

Ние смятаме, че за в бъдеще самостоятелността на отделните държави трябва да се ограничи предимно в културно-политическата област. Да вземем Бавария. Най-много за Бавария е направил Лудвиг I, а този монарх съвсем не е спадал към тесночелите антицентралистки настроени парикуларисти. Той е деятел с велико германска ориентация и в същата време истински приятел на изкуството. Лудвиг I обръща внимание най-напред върху укрепването на културните позиции на Бавария, а съвсем не върху специалното укрепване на нейната държавна самостоятелност.

Именно по този път той укрепва позициите на Бавария много по-добре и много по-здраво. Мюнхен по онова време е още незначителна провинциална резиденция, но Лудвиг I успява да я превърне в голяма метрополия на германското изкуство. Именно по този начин той създава най-големия културен център, който и досега привлича към себе си например и французите. Ако Мюнхен беше останал това, което е бил по-рано, в Бавария би могло да се наблюдава същото, което става в Саксония само с тази разлика, че "баварският Лайпциг", т.е. Нюрнберг би се превърнал в град на французите и би престанал да бъде баварски град. Във велик град баварската столица превърнаха не онези викачи, които по всички кръстопътища ревяха: "Долу Прусия!" - велик град от Мюнхен направи кралят, който превърна този град в художествен бисер, толкова забележителен, че всички го забелязват и всички започват да се отнасят към него с достатъчно уважение.

Ние не трябва да забравяме този урок. За в бъдеще самостоятелността на отделните наши държави, според мен, ще се корени в културно-политическата област, а не в често държавната. Но и в това отношение с времето нивелирането ще се усили. Благодарение на все по-нарастващата лекота на съобщенията хората толкова бързо се смесват, че границите на отделните племена неизбежно все повече и повече се заличават, което трябва да доведе до все по-голяма и по-голяма общност и културен живот.

Що се отнася до армията, то ние безусловно трябва да я избавим от каквито и да било отделни влияния от страна на самостоятелните държави. Бъдещата националсоциалистическа държава в никакъв случай не трябва да повтаря грешките на миналото, т.е. не трябва да пробутва на армията такава задача, която й е абсолютно неприсъща. Германската армия не може и не трябва да бъде школа за консервиране на чертите на обособеността на отделните племена; напротив, германската армия трябва да стане школа за взаимно разбиране и заличаване на отличителните черти между немците от всички части на Германия. Армията трябва да обединява всички немски войници и да преодолява всички моменти, които в живота на държавата могат да имат понякога и разединяващо значение. Армията трябва да си поставя за задача да разшири хоризонта на всеки войник извън пределите на неговата малка държава и да разкрива пред него перспективите на цялата германска нация. Нашият войник трябва да се научи да пази границите на цяла Германия, а не само границите на своята малка самостоятелна държава. Абсолютно нелепо е младият германец да бъде оставен непременно там, където се е родил; много по-целесъобразно е в годините на военната служба да му се покаже цяла Германия. В наше време това е толкова повече необходимо, защото младият немец вече не тръгва както преди да странства, което е разширявало хоризонтите на нашите младеж. Нима не е нелепо при такова положение на нещата да се оставя младият баварец непременно в Мюнхен, франконецът - в Нюрнберг, баденецът - в Карлсруе, вюртембержецът - в Щутгарт и т.н.? Нима наистина не би било по-полезно да се покаже на младия баварец Рейн или крайбрежието на Северно море, да се покажат на хамбургчанина Алпите, да се покаже на жителя на източна Прусия нашата среднопланинска област и т.н.? Землячески характер може да имат родовете войски, но не гарнизоните. Другите видове централизация могат понякога да срещнат и нашето осъждане, централизацията в областта на военното дело - никога! Централизацията в областта на военното дело винаги ще среща само нашата подкрепа. Да не говорим за това, че при днешните малки размери на нашата армия би било абсурдно да я делим и по отделни държави. В извършилата се у нас централизация на военното дело ние виждаме залог за бъдещето, понеже когато след време смогнем да пристъпим към възсъздаването на голямата народна армия, ние никога няма да се откажем от централизираните пътища.

Младата победоносна идея във всеки случай няма да позволи да й вържат ръцете с каквито и да било съображения, освен със съображенията за победата на нашето дело. Националсоциализмът принципно се нагърбва с правото да натрапва принципите си на цялата германска нация, без да се спира пред границите на едни или други отделни държави. Тъй като само така ние ще можем да възпитаме цялата немска нация в идеите на националсоциализма. Както църквата не се чувства свързана от никакви политически граници, така и националсоциалистическата идея не може да се спира пред границите на отделните германски области.

Националсоциалистическото учение съвсем не е оръжие за политическите интереси на отделните държави в Германия, а претендира за безусловно господство над цялата германска нация. Националсоциалистическото учение претендира да определи съдбините на целия народ и отново да реорганизира целия му живот. Ето защо националсоциалистите не могат да се съобразяват с границите, създадени не от нас, а от онази политика, която ние решително отхвърляме.

Колкото по-пълна бъде победата на нашите идеи, толкова по-голяма вътрешна свобода ще можем да предоставим на всеки.

Моята Борба - Съдържание
 (HTML)

Моята Борба
(PDF)